Да, като се позовават на турски документи, където делението е било на религиозен, а не етнически признак, нашите историци автоматично смятат, че всички броени за християни са българи.
Докато понякога признават за гърци и албаици, категорично отричат власи да са живели на юг от Дунава преди 19 век, което явно не е така.
В изследването "Българската народност през XV век", когато се ровят в турски документи за Видинско през 15 век, определено има почти толкова влашки семейства, колкото и български.
Също долуизброените имена се смятат за български, което за мен е малко странно:
Комбинацията на тези имена дава собствените и фамилните наименования на по-голямата част от гражданите. От тях именно се образуват собствените имена на първото градско поколение, което обаче запазва селските бащини имена. А понякога, макар и рядко, селската антропонимична традиция се проявява у второто градско поколение в обратен ред — собственото име е селско, а фамилното (бащиното) е градско. Това се дължи на обстоятелството, че бащата, роден в града, е получил църковно име, но кръщава сина на името на селския му дядо или прадядо. Тук привеждаме като илюстрация няколко комбинации от такива имена.
Гаго Недо, Никола Арнавуд
Куман Кончар, Тодоран Исайо
Марусина Сиве, Калоян Цоко
Мавриви Радиви, Михно Щере
Димитри Стобро, Хрусан Драго
Костадин Бащо, Петрун Лучкан
Михо Пекюр, Сирако Мързан
Параскев Кавайо, Фетюк Неделко
Параскев Сено, Бехреян Лефтер
Никола Керкьо, Скефто Койо
Лефтер Кестер, Грудман Райко
|