Предвид интересите на османската власт най-добре отразени в османските извори са отново фискалните функции на българските махалебашии. Същото се отнася и за обезпечаване на изпълнението на възложените им от властта държавни повинности. През 1669 г. например жителите на гр. Силистра хаджи поп Стойо, син на Велко, друг поп Стойо, син на Черно, поп Димитър, син на Неделко, поп Милко, син на Гергин, поп Никола, син на Стойо, заедно с други свещеници и махалебашии обсъждат съвместно въпроса по какъв начин да осигурят исканите им 12 души белдари. Тегобата била тежка, тъй като става дума всъщност за излъчването измежду градското население на 12 души изкопчии, които да рият окопи и обезпечават подстъпите км крепостите на далечния о. Крит, където вече четвърт век се водела сурова битка между османската армия и венецианците. Макар за българите да се предвиждало значително заплащане, желаещи, изглежда, не се намирали, а вече определените бягали още по пътя. Пред приблизително същата дилема се оказват по това време и жителите на гр. Каварна - Косто, Пано, Павльо, Димо, Стано, Неделчо и др. В качеството си на представители на християнското население на града те следвало пък да потвърдят, че са получили паричните суми, определени за заплащане труда на четиримата определени вече каварненски белдари.
|