Mежду тези традиции са били тан-
ците, оcoбeно танците в кръг. Те принадлежат към историческото
наследство на земеделските култури. Разбира се хората винаги са
танцували, но в различните исторически периоди са се развивали
различни танци. Типични за земеделските общности са танците в
кръг. Фактически тези общности са първите в които хората са за-
почнали да живеят заедно в селища. Живеещите преди тях ловци
не са имали постоянни жилища, обитавали са пещерите и са се
придвижвали от едно място на друго. Те са имали друг вид танци,
каквито са ловните танци.

Tанците на земеделските общности са представяли природния
цикъл, кръговрата на сезоните. В същото време танците им са да-
вали усещане за общност, за хора които живеят заедно. Кръгът на
танца е символизирал единството на селището. Танците в кръг са
били чудесен израз на чувството за природата на ранните земедел-
ци и на усета им за общност. Всъщност те са в основата на всички
народни танци, дошли до наше време.

Танците в кръг много повече от обикновен земеделски културен елемент са всеобщ човешки обряд. Не случайно в Месопотамия глаголът за "танцувам" се превежда като "играя в кръг", а до миналия век в последните останали номадски общества се наблюдава сходни танцувални прояви. Кръгът е единствената перфектна фигура, той съвършенството, въплътено в образ. Идеалното движение е кръгово, почитта към божествата се предава чрез кръга, който се затваря при танца. Не случайно божият лик е кръг, кръгообразен. Танците в кръг не са само почит към цикъла на природата и сезоните, това е и изразяване на кръговрата на живота. Ловците също са следвали ловния цикъл на мигриращите животни, да се отхвърля евентуално присъствие на кръгово движение ще е грешно. Метафизичната институция на древността вижда космоса като поредица от въртящи се сфери, вечно движение в кръг. Това знание не идва само от философията на седантарната общност, то с енаблюдава още от венецът от цветя наредени в кръг, които педи 100 000 години неандерталци са положили върху погребаното тяло на техен съплеменник.
Опитвам с еда кажа, че е прекалено опростено да виждаме кръга единствено като символ на аграрното общество, на селището и земеделския труд в неговия кръговрат, това е много по-дълбока, по духовна фигура, характерна и за общества много преди това, или много по различни от земеделските.


Каква е ролята на Орфей в развитието на душата? Орфей е съз-
дал нов вид музикален израз и според мен нов вид свещен танц,
чрез които хората преживявали състояние на вътрешна хармония,
позволяваща на мислите стъпка по стъпка да се родят в човешкия
ум. Xармонията на музиката извиквала вътрешната хармония у чо-
века, в която той можел да осъзнава мислите си. Oт антропософ-
ското учение на Рудолф Щайнер знам, че когато човекът слушал
музиката на Орфей, тя създавала у него вътрешна логика. Така се
хармонизирали емоциите му. Полето на неговите преживявания се
прояснявало. Cлед емоционалните бури в душата изгрявало слън-
цето на мислещия ум.
Това е била задачата на Орфей – да покаже на малки групи от
хора възможността за изгряването на това вътрешно слънце. Мо-
жем да наречем Орфей акушерът на философията. Така траките
като нация са подготвяли гръцката култура чрез своите музикални
традиции, чрез своите песни, чрез своите мистерии. Това е било
много важна задача, свързана с Орфей. Има спорове по това дали
той е бил историческа личност. Аз мисля, че е бил историческа
личност и че е живял около 1250 години преди Христа. Според
гръцката традиция той бил роден близо до Олимп, сега това е Гър-
ция, но по онова време там са живели траки до момента в който
са били изтласкани и емигрирали в друга част на Северна Гърция.

Орфей е много интересен образ според гръцката митология. Той е сред малкото персонажи, които не са амбивалентни и противоречиви. Няма нито едно известно действие с негативен резултат или помисъл. Като се замислите, това е много голяма рядкост в космогония, в която дори позитивни богове като Аполон и Атина могат да бъдат натоварени с негативни действия и реакции.
Въпреки всичко съм противник на идеята да се отъждествява евентуално съществувал реален човек с митологичния образ на културния герой. Религиозните и духовни явления, които му се приписват са прекалено обширни, прекалено широкообхватни за да бъдат във възможностите само на един човек и само за един живот. Аз предпочитам да го виждам като вековен процес на духовно израстване на един етнос, който в древността не са можели да обяснят поетапно. Затова е и избран познат начин на предаване на промените - те се концентрират в един единствен носител, които става метафоричен образ. Подобно на Омир, който едва ли наистина е автор на цялата Илиада и Одисея, но който е събирателен типаж на неин автор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите