Ами виж какво, на първо място дори един бегъл поглед над някой шумероакадски речник показва, че има думи в българският, които ги има и там.
Да, навярно някой, ще каже, че това може да се дължи на славяните, които предполагаемо идват от Изток.
Което обаче е кофти аргумент, тъй като тука ще приложим(без да го правим:)) подобните, които пак бегъл поглед може да покаже думи в българският/английският и шумероакадският.
Освен това, нека някой докаже това поголовно славянизиране на прабългарският.
Аз не виждам никаква сериозна причина поне част от думите, дори с аналог в турският да не са турцизми в българският, тъй като персите доста време са имали допирни точки с траките, ако щеш, А и не само с тях, като една огромна империя съм сигурен, че са имали общи дела или сблъцъци и със скити и със сармати и т.н.
Самите турци не са хомогенен народ, ама никак според моето мнение, даже не може да се каже, кои за бога, са истинските турци.
А конкретно на въпроса, си спомням думата ДИЛ. Която я има в народна песен Дилмано, Дилберо. И означава сърце в забравих кой ирански език.
Имената Диляна, Дилян са точно с този корен.
___
|