спорът е безпредметен

думите, които не употребяваме не изчезват - речника на съвременния език надгражда и разширява наследеният от миналото, дори и думите да не се ползват със същата (или дори с нулева) честота.

ОБАЧЕ днес има нови думи за НОВИ неща - неща, които никога преди това не са съществували под никаква форма. това ти е несмаляем брой думи, който безспорно е в плюс.

колко е бил сложен езикът на хората в миналото? всъщност не е толкова трудно да се види - просто вземаш поред проби от различни писмени паметници и си правиш изводите. виж записаното устно творчество - епоси, поеми - виж и записите на прозаичен текст, примерно дневници, записани мисли, писма, счетоводни записки дори. зависимостта, която аз виждам е, че в периодите и центровете на по-голямо развитие имаме по-сложен и богат речник, отколкото извън тях (при това зависимостта не е хронологична, а именно вързана с общественото развитие - така че в писмата между двама римски ерудити има по-богата лексика отколкото в англо-саксонска овчарска песничка)
което ни говори, че на по-близките до нашето развитие етапи и места съответства по-богатия лексикон и това е достатъчно да подкрепи моето предположение.

айде стига с идеализираното минало - Златен Век и изгубен Рай има само в митологиите, и причината се търси в психологията, а не в историята

"oh romeo? yeah, you know I used to have a scene with him."