За непредубедения е ясно , че държавата чиято идеология доскоро тръбеше , че комунизмът трябва да победи по цялата земя , при формиращият се световен конфликт , ще нападне Германия. За Хитлер в този смисъл войната наистина е била въпрос на оцеляване. Когато две съседни държави имат агресивни намерения въпросът кой е първи е излишен от морална гледна точка. Сталин има пълно числено превъзходство в оръжие , суровини и жива сила и дългогодишно планиране на нападателна война. Немците имат предимство единствено в качеството на войниците и по-добрата организация и дисциплина, което е напълно недостатъчно при агресия от страна на СССР.
В този смисъл Хитлер е постъпил по единствения възможен начин. Друг е въпросът, че тъй като цялата международна система се основава на последиците от тази война , въпросът се идеологизира и един от най-основните пунктове в тази идеология е митът за кроткото и невинно руско агне , което германския вълк се опитал да схруска, с което се дава идеологическа опора на сътрудничество на запада с най -кървавия режим в човешката история. Логични въпроси като този, как СССР хем бил кротко агънце и в същото бил всъщност най-добре въоръжента държава в света с нападателна разстановка на войските си и как кротко и тихо агънце преди това с върли апетит поглнъло половин Полша и как след войната това агънце окупирало цяла източна Европа и 50 години на Запад треперели от него като от страшен и кръвожаден вълк- такива въпроси въпроси в официалната историография не се задават. Митът за кротичко мирно съществуващата болшевишка Русия идеално устройва и двете страни . Западът не изглежда като глупак,който подкрепи най-големия световен агресор, който имаше претенцията комунизмът да победи по цялата земя, а невинното руско агънце добива легитимация на спасител на човечеството от кафявата чума .
Тази полит.митология много бавно ще избледява, тъй като е част от наложеното политическо статукво.