Болшевизмът е агресивен като идеология по простата причина, че той не може да съществува като система обграден от капитализъм или нещо подобно. Ленин това добре го е знаел и точно затова се е опитал безуспешно да разпали световна болшевишка революция финансирана с държавното съкровище на Русия. В основната на лениновата външна политика стои идеята, че работническата класа ще възстава срещу експлоататорската класа и Червената армия ще се притичва тутакси на помощ. Даже и до последните дни на Съветската империя комунистите все се надяваха капитализмът да се разпадне като така и не разбраха, че крайният резултат от работата на даден колектив се определя от интелектът на този, който го ръководи. И в условията на липсата на конкурентност вместо тесни специалисти се назначаваха крайно некомпетентни партийни кадри.


Сталин се е готвил за война срещу Германия но на по-късен етап. Все пак Суворовата теза изобщо не трябва да се подценява. На мен ми изглежда крайно нереално армия от деморализирани алкохолици и въшкарници да скочи срещу бронираният юмрук на Германия, още повече както писах в горни постинги Сталин до последно е смятал всички донесения относно предстоящото германско нападение за "английска провокация". Натоварванията в съветската икономика края на 30те, когато индустрията е поставена на военно временни релси и малко по-късно през 1940 и 1941 следствие масовите мобилизации несъмнено са имали за цел да подготвят СССР за предстояща война но не с Германия, а с Великобритания. Сталин е очаквал много силен удар но от друга посока. Точно както пишеш в животът плановете са едно, а става съвсем друго. При такъв развой на събитията, още повече че немските самолети бомбардират островът с руски бомби и немската военна промишленост е изключително зависима от доставките на редица суровини от СССР Сталин очевидно е виждал в Хитлер потенциален съюзник срещу Англия и Америка. Ударът на Хитлер изненадва, разочарова бащицата на народите и обърква схемата му. Вчерашният съюзник в Европа става враг номер 1, а реалните идеологически врагове стават съюзници. Точно и затова най-вероятно до края на животът си вождът на народите не казва какво мисли за Хитлер…


Края на 30те години оперативното управление на Съветската армия е на трагическо равнище. Съветската военна мисъл не може да се претвори в реалността и неуспехът във Финландия го доказва. Това е една от причините за голямата чистка в армията, която буржоазните историци наричат "обезглавяване". Всъщност това е било едно голямо въвеждане на ред и стягане на редовете. Блестящи съветски военни теоретици като Шапочников чертаят бъдещите схеми на оперативно управление(книжката с щабовете, която Сталин изключително цени), но това е само един, макар и основен елемент от цялостният механизъм на една армия.


Тезата, че ако немците започнат война на изток 1942-1943г. ще победят е колкото вярна толкова и невярна. Причината е, че първо огънят на конфликтът сам по себе си мотивира научнотехническият прогрес и второ както до конструирането на достатъчен брой тежки танкове Pz V Panther и Pz VI Tiger поне 2500 на брой към то 22 юни 1942 или 4000 до 22 юни 1943, така и до създаването на пълноценни авиационни формирования съставени от реактивни самолети светът също ще се е развил в същата пропорция - Великобритания ако междувременно не е паднала ще построи още търговски кораби, Америка ако е вляза във войната(а тя ще влиза заради Англия) направо ще премине към B-29, в Русия ще се създадат повече тежки танкове КВ-1 и КВ-2, а може би и пълноценна стратегическа авиация... Тоест не трябва да се изхожда от гледна точка на това, че само германците се въоръжават на високи обороти и ако не са избързали са чели да пометат светът. Даже и да построят споменатите бройки тежки танкове и да имат реактивна авиация те не могат нито да ги поддържат, нито да им осигурят достатъчно гориво. Все пак в интерес на истината военното дело във Великобритания и СССР е нямало да отбележи съществен напредък и немското превъзходство е щяло да бъде още по-чувствително.


Реактивната авиация на Третият Райх представена най-вече от революционният за времето си Me 262 даже и при достатъчни количества на месечното производство едва ли е щяла да отрази систематичните налети на съюзниците. Причината е много проста - макар и предизвикващи ужас първите бойни реактивни самолети в света плод на немският технически гении не са били ефективни срещу съюзническите бомбардировачи включително B-17 Flying fortress и изтребителите главно американските P-51 Mustang поради високата си скорост и оттам липса на маневреност и време за прицел. Със скорост 800 км/час пилотът има твърде малко време да се прицели добре и да открие огън на поражение с четирите 30 мм оръдия Rheinmetall-Borsing МК-108 срещу бавните американски витлови бомбардировачи(оръдията разположени в носовата част на самолетът имат електропневматично презареждане и електроспусък).Вярно от редиците летящи крепости се сипе дъжд от картечен огън, но самолетът има твърде голяма ъглова скорост и представлява много трудна мишена. Високата скорост също играе отрицателна роля във въздушните боеве с англо-американските изтребители, защото налягането на въздушният поток парира маневреността. Когато месершмитът се насочи към рояка съюзнически изтребители, те се пръсват на посоки и му излизат в гръб. Той не успява да улучи никой от тях, а когато те завършат 180 градусовият си вираж по хоризонтал, немският самолет е прекалено далеч за ефективен огън. А при ниска равностойна скорост тромавият реактивен самолет на близко разстояние няма никакъв шанс срещу витлов изтребител. Затова при кацане Me 262 са били конвоирани от витлови изтребители на Luftwaffe, за да не станат жертва на дебнещи ги противници. Прототипът е оборудван с двигатели BMW-003, които макар и с добри показатели при наземните тестове отказват още при първият полет на 25 март 1942г. Опитният пилот изпитател Фриц Вендер обаче спасява безценният прототип с помощта на помощнен бутален двигател. Катастрофа с него е равносилна на катастрофа със секретен стелт в днешно време. Двигателите BMW-003 са сменени с по-големите и по-мощни Jummo-004A. Но даже и те след въвеждане самолета на въоръжение и ефективното му използване в бойни условия се нуждаят от основен ремонт след 20-30 часа експлоатация(не си спомням точната цифра). Това е твърде трудоемко и твърде скъпо за боен самолет, който има претенциите да се превърне в масов. Освен това Хитлер упорито настоява самолетът да бъде превърнат в скоростен бомбардировач, от какъвто Германия отчаяно се нуждае. Фюрерът не приема доводите професор Вили Месершмит и командващият изтр.авиация на Luftwaffe Адолф Галанд, че това е самолетът способен да спре нападенията на съюзническата авиация. Дали това е било така аз съмнявам както вече написах поради какви причини. Първата серия Ме 262 А-0 са пуснати февруари 1944г., но поради липса на двигатели са предадени на Luftwaffe чак през април. Десантът в Нормандия накланя везните в полза на изтребител. До капитулацията немската авиационна промишленост произвежда 1433 самолета Ме 262 от различни модификации като само пред периодът януари-април 1945г. са произведени 865 самолета! От всички произведени самолети в бойни операции са участвали малко повече от 600 самолета. Най-класният немски пилот на Ме 262 е Валтер Новотни, които разработва в голяма степен и тактическото им използване във въздушните боеве и пръв вижда недостатъците на неманеврената реактивна машина срещу леките и повратливи витлови самолети. Ме 262 без съмнение е едно от брилянтните научно технически достижения във военното дело на Третият Райх наред с танкове Pz V Panther и ракетите F-1 и F-2, които не достигат като количество, за да обърнат хода на войната.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите