След като преодолява първоначалният си шок, Сталин засипва министерството на съобщенията на Третият райх с мирни предложения за оправяне на проблемът. Разбира се немците уверени в своята победа не обръщат внимание на сталиновите вопли. Брилянтният съветски шпионин Рихард Зорге докладва от Токио, че Рибентроп притиска немското посолство в Япония да се извърши японско нападение над СССР от изток - "Направете всичко възможно, за да накарате японците да започнат война срещу Русия. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре. Нашата цел е да си стиснем ръцете с японците на Транссибирската железопътна линия преди началото на зимата." Очевидно лидерите на Японската империя предпочитат войната срещу Англия и Америка отколкото такава срещу Съветският съюз. На 15 август 1941година Зорге докладва, че война срещу Съветска Русия преди началото на зимата е изключена поради "прекомерно напрежение в японската икономика". Донесенията на Зорге от Япония не се приемат с доверие до края на септември месец, когато пристига последната му телеграма преди да бъде арестуван, а шпионската му мрежа разбита, че "съветският Далечен изток може да се смята в безопасност от японско нападение." Това дава възможност на Сталин да прехвърли значителни сили от далекоизточният фронт и да ги хвърли срещу немскофашистките армии. През октомври и ноември Сталин прехвърля между 8 и 10 стрелкови дивизии, както и над 1000 танка. На 2 октомври Хитлер обявява операция "Тайфун", която по своето същество представлява проваленото превземане на Москва. Фюрерът обявява "Врагът е вече напълно разбит и никога няма да възстанови силите си!" - нищо подобно. Москва не пада, защото моментът и правилният начин както пиша по-горе в друг постинг за това са изпуснати. Трябвало е да се приложи съвсем друга стратегия основаваща се на концентриран светкавичен удар в централно направление срещу Москва последван от обратно загръщане на част от армиите в изходна позиция и затварянето на огромна съветска територия в чувал - подходът, който все още се смята за модерен и рискован. А главните причини съветската столица да не падне изхождайки от гледна точка на хитлеровият вариант, който се разиграва в действителната история са първо ресурсното недоосигуряване, за което пишете вие и второ колебанието на Хитлер накъде да насочи главният удар. Гудериан в "Спомените на войника" пише, че първите проблеми с недостатъка на бензин се появяват още през юли месец. По време на едно от заседанията у Гудериан и у почти всички немски генерали предизвика ужас и недоумение намерението на Хитлер да НЕ насочи главният стратегически удар срещу Москва началото на есента на 1941 година. Именно това колебание, поради което се изпуска ценно време съчетано с недостигът на ресурси и по-точно бензин и резервни части за танковете провалят щурмът на Москва. На 7 октомври Жуков е повикан от Сталин. Жуков заварва унилият Сталин заедно с Лаврентий Павлович Берия - тогавашният главен в НКВД. Сталин е убеден, че Москва няма да издържи на немският щурм и предлага да се сключи втори Брест-Литовски мир подобно на този от 1918 година. Агентите на НКВД се обръщат към българският посланик в Москва с молба да действа като посредник. Неговите опити за сондажи обаче не дават резултат. Просто немците смятат, че военният крах на СССР е въпрос на седмици. Нека да не забравяме, че до 22 юни 1941 година Сталин е получил над 86 отделни предупреждения за предстоящото германско нападение като ги е смятал за откровена английска провокация. Показателно е отношението му към образцовият съветски шпионин Рихард Зорге, който играе съществена роля в съветският шпионаж непосредствено преди и през първите месеци войната преди да бъде арестуван от японските служби и шпионската му мрежа разбита. Сталин до последният момент се опасявал от английско нападение срещу Съветският съюз изхождайки от ограниченото английско нашествие в началото на 20те и крайното отрицателното отношение на Чърчил към Съветският съюз на сцената на международната дипломация през 20те години. Ранното съветско революционно разузнаване ВЧК по-късно през 20те ОГПУ за пръв път кръстосва шпаги с британските служби SIS като допуска сериозни грешки особено в шифровъчните кодове, в резултат на което англичаните разбират, че новата съветска власт вижда Великобритания като най-силната капиталистическа държава, която респективно представлява и най-голяма опасност за младият СССР. На ставащото в Европа през 30те години Сталин пушейки доволно лулата си обгърнат от кълбета дим гледа като на пряко историческо доказателство, че идва краят на капитализмът - "Когато капиталистите се изпокарат и обезкръвят, ние ще превземем света!"/из реч произнесена от Сталин през 1927г./ Сега да се върнем на съветско-германският фронт - ситуацията през цялата 1941година е крайно критична за съветското командване като това положение се запазва и през следващата 1942ра. Липсата на ефективна кадрова сработка между Сталин и съветският генералитет през 1942 година води като пряка последица до гибелта на милиони съветски войници. Твърдата и упорита глава на Сталин няма понятие от военно дело(а от банкови обири), но за сметка на това има силно изразен кадрови усет, което дава резултат на малко по-късен етап през 1943г. Ставката на собствен гръб разбират какво означава превъзходство в централизираното оперативно управление на войските по дължината на фронтовата линия. Разбират какво означава изкусно да маневрираш с бронетехника и оперативни резерви, така че танковете ти да покриват два-три пъти периметърът си влизайки в стълкновение на места отдалечени на стотици километри от едно от друго в разстояние на дни. Съветската армия търпи поражение след поражение и само и единствено практически неизчерпаемите човешки и материално технически ресурси по продължението на огромна разширяваща се територия я спасяват от пълен разгром. Немците без да предполагат в най-страшните си кошмари създават бъдещият съветски военен концептуален подход за водене на настъпателни действия Soviet Warfare както го наричам аз. След години по време на капитулацията през 1945 година в разрушеният Берлин по този повод забележка на немски генерал от рода "Ние ви научихме на война", мрачният Жуков ще отговори - "А ние пък ви отучихме".Превъзходството на немското оперативно изкуство над съветското през първите две години на Великата отечествена война e толкова чувствително, че докато Вермахта не започва да издиша от ресурси разпилян на хиляди километри по глобусът и затънал в партизански схватки по кални села, той почти безусловно диктува волята си над противника. Ресурсното недоосигуряване през 1941 и 1942 години на немската армия е резултат от твърдата убеденост на Хитлер, че войната ще бъде завършена в рамките на 3 месеца - толкова по-лошо, защото за три месеца войната е трябвало да бъде доста солидно осигурена. Очевидно авторът на "Моята борба" не може да направи разлика между госпожица Франция и майка Русия - едната е фина и нежна, другата има тежки шамари. Освен това фюрерът заслепен от успехите си в Европа не желае затягане на стандартът в Германия и когато разбира, че трябва да трябва да въведе икономиката на Третият райх на военновременни релси през февруари 1943 година след пленяването на 6та армия вече е твърдо късно, защото цял свят му връхлита ужасен от новият немски световен ред и геноцидът, който той носи. Тогава вече войната се превръща в глобална и тотална война на икономиките и Оста въпреки впечатляващите качествени и количествени производствени постижения особено в бронетехника започва да се задъхва. Напрежението в икономиките на Япония и Италия е огромно, те направо са на ръба. Италия прехвърля към Германия не само суровини но и десетки хиляди квалифицирани специалисти, Дучето е осъзнал, че с Хитлер в един кюп и единият тръгне ли да потъва повлича и другият надолу.Системните англо-американски бомбардировки над немската тежка индустрия прекомпенсират крайните резултати от поставянето й на военновременен режим и използването на каторжен труд. Освен това по това време все още е нямало не е било възможно такова революционно качество на армейското въоръжение, което технологически да компенсира 1:10 огромното числено превъзходство. Прословутото във всички области немско качество след Сталинградската битка не може да компенсира пропорционално англо-американо-съветската численост даже и немците да са имали фантастичните танкове Леопард-2 и пет пъти повече ракети Фау-1 и Фау2. Целият проблем на Германия е, че е нямала необходимата индустриално-суровинна база преди започване на войната, а когато я е придобила вече е било твърде късно.


В резултат на главната политическа грешка на Хитлер да разреши престъпления и своеволия насочени срещу руският народ като например заповедта за моментална екзекуция на полит-комисарите и отпадането на наказателната отговорност от немските войници за деяния срещу местното население, Сталин изважда националната карта и провокира ревностният руски национализъм. Свидетелства за презрението на немците към славянството намираме векове назад, още немският историк Хердер е казал "Славяните заемат повече територия отколкото история." Това таено с времето презрение дава много силен волеви импулс на руският народ не само по бойните полета на източният фронт, но и във военните заводи. Навсякъде се водят битки за преизпълнение на планът под жестоки практически неизпълними свръхчовешки норми. Политкомисарите четат по партийни събрания в заводите брошури за престъпленията на немците, което допълнително озлобява хората. Редовни политиковъзпитателни беседи се водят и в армията, което надъхва войниците да се бият до смърт. Ако нещо може да се направи минимум за една седмица руснаците ще го направят за един ден. Заводът ще преизпълни нормата си за танкове Т-34 независимо колко работника ще умрат от глад, недоспиване и тежък физически труд. Освен това както съм писал преди, Сталин добре си е направил сметката края на 30те като е складирал стотици милиони тонове стомана зад Урал и само е чакал моментът, в който да ги превърне в оръжие - действително далеч по-далновидно от меко казано некомпетентното предложение на Тукачевски да се построят 100 000 танка през 1927 година в до индустриалният период на СССР/виж Суворов/. Нали едно са 100 000 леки и амортизирани танка, съвсем друго са по 20 000 средни и тежки танка и САУ годишно. Втората световна война е война предимно на танкове и сблъсък на индустрии, този който успее да произведе повече бронетехника и да им осигури достатъчно гориво и боеприпаси ще спечели войната и ще наложи волята си независимо от качествата на противниковият войник. Точно затова и най-титаничният и кръвопролитен танков сблъсък в световната история обръща хода на войната не само на източният фронт но и на цялата Втора световна война. Тогава ОКВ разбират, че най-силното им и масово оръжие - тежкият танк бил той Panzer VI Tiger или Panzer V Panther няма да ги спаси от "стихийното" връхлитане на съветски бронетанкови части в Европа. Немска победа при Курската дъга означава паритет на източният фронт, който може да доведе най-малкото до сепаративен, а може би и впоследствие на окончателен мир. Тя е осуетена благодарение на шпионската мрежа "Люси", която действа в Швейцария и предава на НКВД точните детайли на третата лятна немска офанзива. При това положение обаче се връщаме отново на горепосоченият вариант, при който Германия напълно побеждава Великобритания и търпи ядрени удари от страна на САЩ.

Титаничната продължила близо четири години битка между Nazi Wehrmacht и Советская Армия много ми прилича на дълъг уличен побой между професионален боксьор и хамалин - накрая хамалинът с избити зъби от кървящата уста, аркади и пукните ребра успява да удуши с грубите си ръце повратливият но вече изтощен боксьор. В крайна сметка количеството бие качеството, защото това тогава е било възможно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите