|
Става въпрос конкретно за Ме 262 не за друг немски самолет. Иначе FW0190-D-9 има вариант с осем 20 мм оръдия! Вярно е, че ужасно натежава и става опасно тромав, обаче може да разбие цяла крепост в рамките на няколко секунди. Освен това FW-190 е витлов не реактивен самолет. За Ме 262 ми се въртят в главата усъвършенствания, но не съм сигурен за да пиша. За бройката а и за горивото бъркаш вероятно с ракетните самолети Ме 163. Горивото им се състои от 55% метанол и 30% хидразинхидрат и 15% вода, а начинът по които е решен проблемът с прицелването и близък до ума - НУРС SG 500 "Jagerfaust" с калибър 50 мм. Прицелването се осъществява с колиматорен прицел REVI-16B. Самолетът има много специфичен режим на полет, който включва различни етапи на издигане, изключване на двигателя, безмоторен полет и отново включване. Така машината лети около един час, през който трябва да изчака противниковите бомбардировъчни ята и да ги атакува. Разликата в скоростта между Ме 163 и американските бомбардировачи е около 500 км/час, което дава само 3 секунди време за унищожителен залп с двете 30 милиметрови МК 108. Снарядът тежи 330 грама и има начална скорост 550-600 м/сек., три-четири удара по Б-17 са достатъчни да напълно да го изкарат от строя. Произведени са не повече от 400 бройки от различните модификации включително прототипите. На територията на Третият райх е имало девет бази на Ме 163, които са разположени така да покриват индустриалните центрове на Германия. Първата победа с комета се постига от лейтенант Рил на 5 август 1944г., когато сваля В-17. Красота!
Me 163
Колкото до антигравитационният диск такъв никога не е конструиран в Германия. Пише за някаква си "Fliegende Scheibe", която уж била разработена, изпитана и произведена в секретните лаборатории в градовете Ессен, Дортмунд и комплексът Пенемюнде. На 14 февруари 1945г. по време на опит пробната машина F-7 развила 2000 км/час - тоест около 1,6 маха. При условие, че "летящата чиния" е работила с "конвенционални", "бензинови", "бутални" двигатели и "били правени опити по замяната им с турбореактивни", свръхзвукова скорост е невъзможна. А докато успеят да нацелят аеродинамиката и да преминат 330 м/сек. с реактивни двигатели се опасявам, че ще изпочупат поне 5-6 образеца и ще избият елитът на тестовите си пилоти. Освен това концепцията за свръхзвукова "летяща чиния" задвижвана с реактивни двигатели излиза логично от свръхзвуков реактивен самолет и би следвало първо да се премине скоростта на звукът със самолет, после с каквото и да е друго. Така че Третият райх не е имал никакви летящи чинии и антигравитационни дискове.
Колкото до истинският"Антигравитационент диск" или гравителидът той е нещо съвсем съвсем друго. Теоретично той има малък ядрен реактор, в който протича синтез на супер тежък елемент с атомно число 115, какъвто все още няма в периодичната таблица на Менделеев. Най-важното качество на този свръх тежък и забележете стабилен(??) елемент е, че той имал собствено гравитационно поле. Гравитационната вълна била толкова силна, че се простирала отвъд периметърът на атома! Гравитационната му вълна се означавала като А - гравитация на квантово равнище, докато гравитацията Б е тази, която ни заобикаля. Използва се за да създаде реакция от превръщането му с един допълнителен протон в елемент 116, който веднага се разпада и освобождава един позитрон(анипротон). В резултат на тази реакция се образува гравитационна вълна А, която се трансформирала в гравитационна вълна Б т.е. нютонова гравитация. Как се осъществява трансформацията на в гравитационна вълна Б и как този гравитационна вълна се проектира около апаратът не разбрах. Пишеше за някакъв лазер, за някакви геометрични положения в реакторът и най-вече за три гравитационни ускорителя във вид на пръстени, които проектирали изкуствената гравитация около машината. Освен това гравитационната вълна А осигурявала необходимата деформация на пространството и на времето. Междузвездно пътуване имайки предвид равнището на математиката и най-вече разбиранията на астрофизиците е напълно изключено. Причината е, че съвременната наука схваща много неща погрешно и няма изгледи това да се промени. При генерирането на интензивно гравитационно поле по принцип се получава изкривяване на пространството и времето. Типичен пример са черните дупки, които се получават когато тяло с масата на Слънцето се свие до размерите на футболна топка. Тогава плътността става толкова голяма, че се създава чудовищно притегляне, което изкривява пространство/време. Теоретично когато обемът стане равен на нула, а плътността безкрайност имаме налице сингулярност. Това трябва да е прозорецът към свят съставен вероятно от четири пространствени измерения. Една крачка в него може да се равнява на стотици светлини години тук, така както ако в един двуизмерен свят някои успее да за миг да навлезе в нашият свят и да използва височината. Тоест вместо мравката да върви от единият край на листът, до другият тя би могла да го прегъне. Или ако трябва да отиде до обратната страна на листът тя би могла да го пробие…Преместване в пространството без векторно движение, което се осъществява с манипулиране на гравитацията, която както знаем от теорията на относителността на Айнщайн е ключът на пространство/време. Междузвезден преход обаче не може да се осъществи, защото много от постулатите на които почива съвременните астро и квантови физики са погрешни. В най-добрият случаи такъв апарат може да се използва за пътувания във Слънчевата система без никакви опити за междузвездни преходи. Просто се използва изкуствената гравитация и му се придава векторно движение.
Такава технология, ако изобщо съществува, е освен изключително скъпа и трудоемка и е много опасна. Ако позитроните не бъдат неутрализирани и влязат в съприкосновение с обикновена материя последиците ще бъдат сравними с Тунгунският метеорит. Техническото изпълнение на такъв реактор анихилиращ материя с антиматерия, според мен, е отвъд обективните възможности на коя да е държава. Вероятно става въпрос за поредната целенасочена американска дезинформация, в центъра на която стои Боб Лазар. Според него в свръхсекретната военна база АРЕА 51, където са се проектирали, разработвали и изпитвали шпионските самолети Ю-2 и СР-71, през 80те години се правили тестове над пленени НЛО. А тази база е толкова свръхсекретна, че цял свят знае за нея! Цял свят знае, че Боб Лазар е избягал от нея през 1989г. и там работят над НЛО, които използват за гориво елемент 115. На това нещо Сталин би казал "деза" - тоест дезинформация! Очевидно ЦРУ се опитват да внушат тази дезинформация като отклоняват общественото мнение в страни от истината, която може би е сходна така както са давали на съветите сгрешени или погрешни схеми на атомната бомба през 40те(виж по-горе "Проект~Радиолампови сплави~". Лично от моя гледна точка се крият детайли около не известни официално елементарни частици от рода на неутриното, което бе открито наскоро. Няма такъв филм свръхсекретна американска военна тайна да излезе в интернет - това е абсурд! Лично аз съм наблюдавал два пъти обекти определени като НЛО. Няма разбира се никакви истински стопроцентови доказателства в полза както на тезата за антигравитационен диск, така и класическата извънземна теория - може да става въпрос за неизучен досега природен феномен от рода на кълбовидната мълния. Но разбира се и такива доказателства не биха били допуснати по никакъв начин в публичното пространство.
AREA 51 - сателитна снимка
Хитлер не толкова е оплескал със Сталинград, колкото е закъснял с пробивът при Курск-Орел. Готвил го е за април, когато Харков на няколко пъти пада ту в руски ту в немски ръце. Във "ВОЕНИЗДАТ" битката за Харков се характеризира с "затегнат и напрегнат характер", очевидно Ерик Фон Манщайн си е свършил работата брилянтно, а съветските военни историци завоалират безсилието на Червената армия в този момент. Хитлер е трябвало да нанесе фаталният удар
по СССР точно тогава през април 1943г. два месеца и половина след края на Сталинград, но заради тежките танкове го е отложил за юни, впоследствие за юли. Фактически това е последният шанс за победа. Отгоре на всичко картата асо пика - тежките танкове дефектират както на стендовете, така и на бойното поле. А и няма как да се ремонтират на по време на сражение, освен това са в пъти по-скъпи от руските образци. Както казват по Discovery sky channel "всеки изгубен немски танк е изгубен завинаги…". Втората световна война и най-вече източният фронт е танкова война тоест сблъсък на индустриите. Ако нападнеш противник със значително по-силен тил и индустриална база и не успееш достатъчно бързо напълно да го победиш ще си сърбащ попарата. Докато немската тежка индустрия форсирана до краен предел изкарва танковият авангард на Нацистка Германия, руският народ изгражда гигантска отбранителна система. Тя почти обезсмисля както тежките танкове Pz V Panther и Pz VI Tiger така и героическите напъни на СС-дивизиите "Велика Германия" и "Тотенкомф" и "Das Reich", които остават без оперативно стратегически резултат. Единствен Хот прави изненадващ маньовър, за който шпионската мрежа "Люси" действаща в Швейцария няма как да знае. Немската победа не остава толкова далеч, но така и не се постига. Ако Хитлер е проявил гъвкавост и далновидност в правилният момент и е наредил операция "Цитадела" в края на април 1943г. малко след падането на Харков резултатът както от Великата отечествена, така и от Втората световна война би бил различен. Много ешелонната отбрана с многобройните си диги, окопи, противотанкови гнезда и полета грижливо засадени от опитни градинари с всякакви мини по продължението на най-горещото място от съветско-германският фронт все още е план, а и тежките танкове както се оказва не вършат работа на близки разстояния.
Курск 1943г. - последен шанс на изток
|
Германия е нямала гравителид [re: goga]
