Шаркан,именно защото летописа е писмен паметник с продължителна история на разпространение и специфични характеристики още начално той застава в полезрението на изследователите със своите неразкрити и до днес "загадки".
Но хайде да го кажа другояче.В 1911 г.финландския тюрколог Й.Миккола убедително доказва,че хронологичната структура на паметника се базира върху приложението на старобългарски календар в който най-важната особеност е 12 годишната цикличност.
Ако въпросът бе само да се установи" математичен модел" на Именника мислиш ли,че въз основа на този сигурно установен преди 91 г.факт до сега паметника щеше да предствлява загадка ?
Предположението ,че въпроса за "загадките"на Именника се свежда до гениалното хрумване на Добрев да се открие "математичния модел" е просто обидно за всички изследователи работили през тези 91 години върху паметника ,а между тях има не едно и две светила в една или друга област на науката.
Установяването на хронологично-композиционната структура на Именника/както бихме могли да наречем това което Добрев нарича математичен модел/ е само един от проблемите които стоят пред изследователите.И ако си запознат с историята на изследването лесно ще установиш,че всъщност всеки един от предшествениците на Добрев на първо място се опитва да постигне именно това-да формулира "математичен модел"
И независимо от отделни постижения /като това на О.Прицак от 1955 г/в крайна сметка всеки се проваля.
Защо ? Защото това е само първата и най-лесната част от задачката.Веднага след нея идва мъчнотията-"математичния модел" да се наложи върху това което е известно за българската история от други исторически извори в хронологичния диапазон на Именника,за да получим по ясна картинка за ранната ни история.
Тук всеки се проваля защото веднага на преден план излизат цял куп противоречия !
Естествено тук идеала не е и не може да бъде 100 % покритие между сведенията от Именника и другите извори.Това даже е подозрително по ред причини които е излишно да посочвам.
Проблема тук е да няма поне големи противоречия ,а ако ги има да се предложат приемливи и съобразени с каноните на науката обяснения.
И точно тук се провалят всички в т.ч.и П.Добрев и следователно причината не е доколко е точен или не математичния модел на съответния изследовател,с какъвто впрочем работи и Златарски,и Д.Съсълов,и Й.Вълчев,и В.Бешевлиев,и И.Венедиков,и М.Москов и т.н.
Всички те просто не могат да не работят със свой"математичен модел"след като задължителния най-елементарен алгоритъм който естествено се предполага от 12 годишната цикличност на Старобъгарския календар е:- "датировка/на събитие/-Х години-датировка/на следващо събитие/
С други думи в изследването на Именника преди да се стигне до "математичния модел" трябва да се извърши друга изследователска работа която уви не се извършва,частично се извършва или което е най-лошото-имитира се че се извършва в работите на досегашните изследователи в т.ч.последното важи с юнашка сила за П.Добрев.
Защо се случва това вече е друг и много обширен въпрос който тук ще представя според моите разбирания съвсем накратко-защото всеки от изследователите /и най-напред това прави В.Златарски/иска да използва Именника като доказателство за предпочитаната от него хипотеза за произхода на старите българи.
Следствие на това ,за Златарски Именника доказва хунския произход на старите българи,за Моско Москов-тюркския,а за П.Добрев-шумеро-еламо-кавказо-памиро-сако-бактрийския им произход ???!!!!
Така че в обобщение Именника няма никакви "загадки" или ако има нещо неясно в него ,то не излиза извън проблемите които поставя пред науката всеки средновековен писмен паметник,а цялата "галимация"около него е резултат на погрешна концепция и сбъркана методология в изследването му.

За Добрин.

Мисля,че не трябва да бъдеш толкова критичен към Бешевлиев и вероятно не би бил ,ако знаеш едно друго от личната му и научна биография .
Вярно е,че той от началото на научното си поприще е привърженик на хипотезата за тюркския произход на старите българи и това бележи цялостното му присъствие в старобългаристиката.

Но поне една негова студия от 1967 г."Ирански елементи у първобългарите"издадена в сборник отпечатан в бившия СССР ме кара да считам,че ако през 1944 г.в личния му живот не се е случило нещо много лошо той едва ли би бил, като зрял учен ,привърженик на същата хипотеза.
Това което му се е случило е,че след 9 септември 1944 г.той е бил един от първите български учени жестоко репресирани поради придържането си към теорията за голямото значение на старобългарското присъствие в националната ни история.Не по-късно от началото на 1945 г.той е бил изключен от съсловието/кн.І на сп."Исторически преглед",1945 г/ и това продължава до началото на 50-те години.

Тогава обаче след като отново му разрешават да работи,тюркската хипотеза за произхода на старите българи вече е била "официално становище"на историческата ни наука следствие между другото и на наукообразните импровизации на талибана Александър Бурмов.
Следователно не е ли стояла тогава пред Бешевлиев алтенративата да продължи ли да работи това което единствено умее-да бъде учен историк или да си остане в глухата линия в която е натикан от комунистите ?
Очевидно тя е стояла пред него ,поне според по-горе споменатата студия която като идея и съдържание е пълно отрицание на хипотезата за тюркския произход на старите българи. Сиреч той се е придържал към това "официално становище"но там където е имало възможност иносказателно и по същество опонирана тази хипотеза.
Впрочем по скромното ми мнение тази студия в наше време има неизмеримо висока стойност като същевременно ни заставя да гледаме от друг ъгъл към Бешевлиев.

за П.Добрев:-нямам нищо лично срещу него или поне имам толкова колкото ми е забавен с щурите му опити от 1989 г.когато обяви старите българи за шумери и до ден днешен на всяка цена иска да докаже ,че предците ни не са били тюрки и че той е първия стигнал до този гениален извод.

Аз вече другаде го писах но и тук ще повторя - с прескачането по темата ,от шумерите и еламитите към Кавказ,от там към Памир,Бактрия и другаде из Средна Азия , той ми прилича на кокошка която само кудкудяка и все не може да намери полог в който да снесе яйцето си.
А пропо, не е ли редно да сложи на-напред в ред собствените си представи за произхода на старите българи преди да ангажира читателите на книжките му с дълбоко личния проблем който представлява развитието и промяната на възгледите му по въпроса ?


Обаче проблема който предствлява неговия/и от други подобни нему/ бих го нарекъл "войнствуващ дилетантизъм"е наистина сериозен и заслужава внимането ни и критичното ни отношение към него.

С псевдонаучноста,която отдавна надвишава някои действително ценни негови приноси в старобългаристиката, той волно и неволно съдействува за компрометиране на възможноста,чрез истината за произхода на старите българи и реалните измерения на тяхното присъствие в националнатани история,етногенезис и култура да започне реален катарзис на българската историческа наука от тежкото бреме на извънмерната й пряка и опосредствувана идеологизация като се използва за това уникалния шанс на времето след 1989 г.

Именно тази псевдонаучност която е повече от лесно да се посочи тук и там в произвежданите от него на конвейер книжки го прави изключително удобен за старите и нови тарикати които представляват днес елита на националната историческа колегия.

Как ? За да не излизам извън темата "Именник на българските владетели"ще си послужа с пример за него-защото глупостите които той пише в своите изследвания за Именника и Календара са подобни на глупостите които те са писали или говорили при случай и това им служи като оправдание за нищожната им научна величина,която те добре съзнават че имат въпреки гордите пози на научни светила.