ИМА ЛИ НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ ПРИ ИНЕРЦИАЛНО ДВИЖЕНИЕ? / Наука / Хуманитарни науки / Философия

Здравей ЩШ,

цитат:
Петков, квантовата механика е на прав път, когато предлага принципа на неопределеността, защото тъкмо този принцип е същностен, когато движението се отчита истински.

За съжаление, поради неправилното разбиране на движението в класическата механика, вместо тази грешка да се поправи и да се седне и да се отчете движението такова каквото е, изкуствено се създава като че ли някаква нова механика, която макар и на прав път по отношение на неопределеността, привнася недопустими други нефизични представи, които са вкарали физиката в големи концептуални трудности.

За да се решат тези трудности, трябва да се върнем към здравия фундамент (рационалната класическа физика) и там да градим.
край на цитата.

Именно такова завръщане към здравите фундаменти на класическата физика е и самата ХСВ която обединява КлФ със на пръв поглед абсурдния факт С=конст.. Именно в новия поглед към движение на светлина като множественно движение дава съзможност да се вгради С=конст във здравите основи на КлФ..

цитат:
Както се видя тук в темата, тръгваме от това, че при движение, реалното отместване Delta(x), придружено с крайно изменение на скоростта Delta(v) е нещо същностно. Движение без ненулево Delta(x) и Delta(v) не е възможно.
край на цитата.

Това не го разбирам.. Не го разбирам защото при инерциалното движение няма ускорение и Delta(v) =0 а Delta(x) =/=0 и това ни дава право да заключим че инерциалното движение си е пак движение само че при Delta(v) =0
Моля те обясни какво имаш впредвид когато казваш : "Движение без ненулево Delta(x) и Delta(v) не е възможно." .. Може би имаш впредвид че в природата инерциално движение не може да съществува по принцип?

цитат:
С други думи, ако наистина имаме движение, то това предпоставя неопределеност в положението на тялото и то не поради недостатъчно познание, а по самата си същност.

край на цитата.

Аз мисля че със намаляване на интервала на време за движение Delta(t) се намалява и Delta(x) клони към нула когато интервалът за движение Delta(t) клони към нула .. Тук обаче стигаме до единството и борбата на противоположностите щото е неизвестно как тялото се движи след като в кой да е момент от времето то е неподвижно по простата причина че при интервал от време равен на нула имаме и Delta(x) .. т.е във всеки момент от време тялото е във една единственна координата .. Но ако Delta(t) е равно на нула и ако по аналогия с Delta(x) кажем че Delta(t) е множество от t-тове равни на нула(моменти които нямат протяжност във времето а са само координати във времето) то би трябвало на всяка координата от времето да съществува сртого определена координата в пространството .. Това е така наречената еднозначна определеност и между другото ние я ползваме във всекидневните си есапи определяйки координтата на движещото се тяло еднозначно в кой да е момент от времето, само дето не знаем дали има физически смисъл понятието момент от времето
.. От друга стрна не ни е ясно как така е възможно въобще придвижването ако във всеки момент тялото е само там където е и никъде другаде.. И ако множеството на моментите е изброимо множество то няма момент в който да се извърши движението .. Това ще рече че ако времето е непрекъснато то то ние разбираме че между всеки два момента от времето има неограничено множество от моменти като по такъв начин се губи интуитивната ни представа за времето като някакъв набор от моменти имащи интервал помежду си равен на нула.. Т.е. при движещо се тяло имаме Delta(x) клонящо към нула но никога не приемащо стойност равна на нула колкото и клонящ към нула да е интервалът от време в който разглеждаме движението..
И ето тук е ролята на представите ни която аз наричам познание .. Представите ни са такива че ние боравим с понятия като ВРЕМЕВИ МОМЕНТ което е чуждо по всяка вероятност на обективната действителност защото предполга спиране на ходът на времето .. предполага липсата на промяна .. предполага статична картина на действителноста .. И може би в това ни е грешката .. в това че сме въвели в мисленето си понятие чуждо на обективната действителност .. понятието времеви момент подменящо истинното понятие времеви интервал..
За да бъда още по ясен в това което мисля ще дам пример със числовата ос .. Нека вземем за пример числото "пи".. Нашето познание свързано със понятията за числови координати не ни позволява да разберем между какви числови координти е разположено числото "пи".. т.е. неговото положение върху числовата ос е неопределено тъй като не може да се представи като координата върху тая ос съизмерима с кое да е крайно число като координата върху тая числова ос..
Ето по причина на това аз твърдя че нашето мислене е свързано с понятия които са само изобретения на нашата мисъл но нямат аналог в обективната действителност .. Ето ползването на такива понятия аз подразбирам че е във основата на неопределеностите с които се сблъскваме в науката.. Т.е. в природата макар и да няма неопределеност и всичко да е конкретно то в нашия начин по който си представяме околната действителност поражда неопределености..