Не, не си разбрал идеята. Това, например не е вярно, както доказах по-горе:

“В Класическата механика нямаме определени закономерности,(като порциите) които да ни пречат между зависимоста на дадени две величини.Можем дадените две величини(независимо какви са) да ги направим да зависят от нула или безкрайност.”

Както показах, такива порциии имаме в класическате механика и те са Delta(w).


И това не е вярно:

“Физично,величините можем да ги направим толкова малки колкото желаем и НЯМАМЕ ОГРАНИЧЕНИЕ,каквото количествено ни е заложено от Квантовата механика и по спелиално от Принципа на Хайнзенберг.”

Напротив, както показах, в класическата физика имаме такова ограничение---при дадено Delta(w) (което може да е h, въведено, както е въведено в квантовата механика, т.е. вследствие на експеримент) не може да определим точно x, като едновременно с това определим точно p. Обясних го това освен в началния постинг и в последните няколко постинга до Хариш.



“Математически това са Непрекъснати функции.(При тези непрекъснати функции ,даден аргумент може да нараства или намалява до безкрайност и така физически да придобиват “много малко стойности”)”

Физиката не е математика. Когато във физиката кажем реално крайно преместване и Delta(v) ние винаги разбираме ненулеви величини. Оттам, гладките функции за които говориш са само приближение. Така, както видяхме, че F = ma е само приближение при скорости практически равни на нула, а за високи скорости класическата механика дава E = mc^2. Във физиката се търси физическият смисъл, а той дава прекъснатост и в класическата физика. Наблягам на това от самото начало.

Вземи, като начало, някой пример от живота---супата я сърбаш с лъжицата на порции (кванти), нали? Водата я пиеш на глътки от чашата. Преносът на енергия от едно тяло към друго е също на порции---за нула време не можеш да прехвърлиш крайно колiчество енергия. За да премине Delta(E) трябва да измине Delta (t). Това са груби примери, както казах, като за начало.



“Още по общо казано: Ти можеш да твърдиш че има неопределеност в Класическата физика,именно поради непрекъснотта да дадена функция.Като и поставиш да граничи или с нула или с безкрайност..Но Квантвовата механика твърди, че има неопределност,въпреки прецизноста и на математика и на физиката. Въпреки че имаме някаква граница., количествено.,няма добър качествен резултат.....”

Остави какво аз твърдя. Реалността се доказва, че е такава, изискваща прекъснатост още в класическата физика, както се видя. Повтарям, това произтича от факта, че реалните делти са неминуемо крайни, ненулеви.



“Да предположим че несъществува(освен долна) и горна граница за този принцип, това не означава ли че абсолютно същия принпип,би трябвало да се проложи и в Класическата механика.??Ако обаче той е следствие на по голям принпип,както твърдиш, не значи ли че има граница на ползваемост и как следва от него??Засега физиката на Нютон показва точно обратното.Всичко си е детерминирано.Какъв е този универсален принцип на неопределеността??!!”

Не, не навсякъде всичко е детерминирано съгласно Нютоновата механика. Само при макротелата е детерминирано поради пренебрежимостта на елементарния квант (нали казахме, че го въвеждаме и в класическата физика, както той се въвежда в квантовата---експериментално; елементарният квант действие не се извежда и в квантовата механика; в класическата може и да може да се изведе). Ако класическото Delta(w), се отнася до микротела, то там неопределеността се проявява и класически.