Хората са ти обяснили,ама да се опитам и аз да ти обясня!!!Знаем че Планк,въвежда квантите(по какъв начин сега не ни интерсува),и от там вече навлизаме в водите на Квантовата механика.От там натакък всеки който работи с тази механика ,трябва да се съобразява с тази зависимост.Всичко което приема или излъчва енергия, го прави на порции.В Принципа на Неопределеността имам две величини които са свързани помежду си(енергията с времето,и импусла с положението,)по такъв начин,че не могат да са по малки от определено количество,Могат да са равни на него или по големи.И така ако разглеждаме цялото уравнение,си даваме сметка,че ако точноста на едната величина нараства (примерно импулса) ,другото(точноста на местоположението на частицата) трябва да намалява. Понеже имаме определено количество от дясно на уравнението, (свързано естествено с константата на Планк)с което трябва да се съобразяват двете величините от ляво на уравнението.Така до тука всичко е ясно....



В Класическата механика нямаме определени закономерности,(като порциите) които да ни пречат между зависимоста на дадени две величини.Можем дадените две величини(независимо какви са) да ги направим да зависят от нула или безкрайност.Физично,величините можем да ги направим толкова малки колкото желаем и НЯМАМЕ ОГРАНИЧЕНИЕ,каквото количествено ни е заложено от Квантовата механика и по спелиално от Принципа на Хайнзенберг.Математически това са Непрекъснати функции.(При тези непрекъснати функции ,даден аргумент може да нараства или намалява до безкрайност и така физически да придобиват “много малко стойности”)Но в Квантовата механика и по специално метода на Хайзенбер е успешен,.... понеже елеминира тези непръкаснати фунции ,с точно определено количествено съотношение.И така ако започне да нараства дадената величина( примерно импулса),то другата която е свързана с нея (положението)трябва да намалява, понеже като цяло са свързани с определено количество(различно от нула или безкрайност) което не може да намалее, повече от определеното( понеже е свързано и с коснтантата на Планк)Сващаш ли??


Още по общо казано: Ти можеш да твърдиш че има неопределеност в Класическата физика,именно поради непрекъснотта да дадена функция.Като и поставиш да граничи или с нула или с безкрайност..Но Квантвовата механика твърди, че има неопределност,въпреки прецизноста и на математика и на физиката. Въпреки че имаме някаква граница., количествено.,няма добър качествен резултат.....

Да предположим че несъществува(освен долна) и горна граница за този принцип, това не означава ли че абсолютно същия принпип,би трябвало да се проложи и в Класическата механика.??Ако обаче той е следствие на по голям принпип,както твърдиш, не значи ли че има граница на ползваемост и как следва от него??Засега физиката на Нютон показва точно обратното.Всичко си е детерминирано.Какъв е този универсален принцип на неопределеността??!!