Забележете, че изискването за валидност на неравенството Delta(x) Delta(p) = Delta(w) =/= 0 e абсолютно, ако разглежданото движение е реално (има физически смисъл). Това изискване е както за макрообекти, така и за микрообекти и е универсален физически принцип на реалното движение. Това е така, както вече обясних, защото движението със скорост v = 0 не е движение, а покой, а движението с Delta(v) = 0 (равномерно праволинейно движение) е единствено движение на тяло в отсъствие на други тела във вселената, каквото отсъствие очевидно не отговаря на реалността. Този факт отхвърля твърдението, че имало някакъв си “принцип на съответствието”, а имено, че поведението на системите описвани от квантовата механика възпроизвежда класическата физика при голяма стойност на квантовите числа. Горното показва, че не може да се говори за такава “класическа граница” на квантовата теория. По принцип, не е вярно, че, например, при липса на движение (т.е. при v = 0) където квантовата механика дава ненулевa стойност на произведението Delta(x) Delta(p), това някак става нулево произведение Delta(x) Delta(p) в макросвета, каквото то наистина е в макросвета.