Нещата са много прости, когато човек познава понятията, с които работи.

Да започнем с точността на определяне на мястото. Мястото на обект се отчита по координатата, на която той се намира в определен момент по някаква предварително избрана координатна мрежа. В класическата механика се счита, че във всеки момент обекта е на точно определена координата. Ако не се движи, тази координата остава непроменена във времето, ако се движи, тя се променя. И в двата случая обаче се счита, че тя може да се определи точно.

Определянето на местоположението на практика не е толкова просто, и там всъщност се появява понятието точност. Ако нашата координатна мрежа е разграфена на деления през един сантиметър, то ние можем да определим дали мястото на тялото е примерно между шестото и седмото деление на координатната мрежа, т.е. точността с която определяме това място е един сантиметър - +/- 1 см. Ако искаме по-точно определяне, трябва да имаме координатна мрежа разграфена примерно през един милиметър. Тогава можем в горният случай да определим че координатата е между шейсет и седмото и шейсет и осмото деление на координатната мрежа - +/- 1 мм. Въпросът с точността на определяне на положението е чисто технически - с повече ресурси ще се сдобием с по-точна координатна мрежа и ще мерим по-точно местоположението. Ограничения в това измерване нямаме - можем да мерим колкото искаме точно, стига съответно да се постараем.

Преместването се определя чрез две координати (местоположения) - начално и крайно. За точност на преместването може да говорим само в смисъл точност на определяне на началната и крайна координата. Ако точността на определяне и на двете координати е +/- 1 см, то точността с която е определено на преместването е +/- 2 см. Ето числен пример как стават нещата. Нека началната координата на преместването е определена с точност 1 см, и нека средната стойност да бъде 10 см. Значи точната стойност е някъде в интервала 9 - 11 см. Нека крайната координата е определена с точност също 1 см, и нека нейната средна стойност да е 60 см. Точната стойност ще бъде в интервала 59-61 см. Значи преместването което определяме ще бъде максимум 61 - 9 = 52 см, минимум 59-11 = 48 см. Демек средната стойност на преместването е 50 см, а точността с която сме го определили е +/- 2 см (често се работи с абсол'тната стойност, без знак). Ето, тука се вижда добре разликата между самото преместване и между точността с която то се определя - точността НЕ ЗАВИСИ от самото преместване, и не трябва да бъде бъркана с него. Така е и в КлФ, така е и в КМ.

Когато, както е в задачата на ШЩ, е дадено ТОЧНО преместването, това означава че са дадени ТОЧНО началните и крайните точки. В такъв случай точността е безкрайна, и пак не зависи от преместването. Това делта(ь) което ШЩ джурка с повод и без повод, в неговите обозначения е точно преместването. А видяхме, че то няма нищо общо с точността.

разбира се, безсмислено е да се хващаме за такива точности, зададени като задачи. В КлФ такива условия имат смисъл, но в КМ те вече предопределят резултата. Докато в КлФ при такава задача (зададено точно преместване) нямаме проблеми да се съсредоточим на другия параметър - скоростта и да го определим по същият начин с произолна точност, то в КМ двата са свързани - ако ни е дадено точно преместването, скоростта ще бъде напълно неопределена.