|
Ако сте чели темата, в която става дума за мунданите, ще разберете какво имам предвид. Става въпрос за фантастиката, която се поглъща от голямо количество хора, или както каза пирона - фантастика за тълпата. Знаете какви са характеристиките на масовата култура и доколкото фантастиката бива причислявана към тази масова култура, то вече става въпрос за "масова култура на квадрат" - масовите произведения вътре в един "масов" жанр. (Друг е въпросът, че аз не причислявам фантастиката към масовата култура.)
Кои са авторите, които пишат такава фантастика и може ли те да бъдат причислявани към истинските писатели или по-скоро трябва да се третират като създатели на продукт, много по-близък до сапунените опери. Какви ценности могат да се извлекат от произведенията на тези автори? Дали масовостта на четенето им се дължи на олекотеното съдържание, за да може да се "кльопат" от всички, или на качества, близки до гениалността?
Според мен в така мъгляво очертаната категория в българските пазарни условия могат да се поставят следните автори:
Робърт Джордан
Тери Гудкайнд
Лоис МакМастър Бюджолд
Тери Пратчет
Дж.Р.Р. Толкин
Айзък Азимов
Кърт Вонегът
Сигурно има и други. А гореизброените автори са твърде разнородни и не могат да се поставят в никакви други общи граници.
За Азимов е ясно - той си има аудиторията от памтивека и продължава да се купува и чете. Не е точно същото положението с други издавани отдавна автори - Саймък, Кларк, Шекли, Стругацки, Лем, затова не съм ги поставил в списъка.
За Толкин също е ясно - той е всепризнат гений, създател на цял жанр.
За Вонегът нещата са спорни - него го четат предимно хора, нечетящи фантастика. Някои от книгите му станаха култови поради ред причини. Изключително силен писател, той продължава да се купува и чете.
Останалите четирима са фаворити на днешния пазар по продажби и четене. Те са основен предмет на разговорите и в тоя клуб. Джордан и Гудкайнд - по една и съща линия - пищно фентъзи на огромен брой страници с наблягане на приключенската страна на литературата. Те може би заместиха Карл Май и Майн Рид в интересите на тийнейджърите.
За Бюджолд тепърва още ще се говори, но е факт, че също е масово четен автор. Доколко значението й може да се сравнява със значението на Лем, Стругацки, Толкин, Хърбърт, Дик, Азимов, Шекли, Кларк, Саймък, Ефремов и кое е причината тя да ги измести от сърцата на почитателите на фантастиката? Може би смяната на поколенията и техните ценности? А може би фактът, че на практика гореспоменатите автори остават непознати на по-новите читатели? Може би това, че въпросите, които повдигат и разглеждат тези автори, вече не са интересни на читателите?
Пратчет също може да послужи като обект на горните въпроси. Защо хората не четат и друго?
А размерите на парадокса стават още по-ясни, като се спомене, че по-рано десетки хиляди хора четеха онези автори, а сега сто пъти по-малко хора четат тези. Имайки предвид тоталната регресия на културата, това вече е катастрофално явление.
Не ме бийте, просто си кажете мнението, ако имате такова.
А Дарендорф е отчайващо далече от истината...
|
Фантастика за мунданите
