Ако сте чели темата, в която става дума за мунданите, ще разберете какво имам предвид. Става въпрос за фантастиката, която се поглъща от голямо количество хора, или както каза пирона - фантастика за тълпата. Знаете какви са характеристиките на масовата култура и доколкото фантастиката бива причислявана към тази масова култура, то вече става въпрос за "масова култура на квадрат" - масовите произведения вътре в един "масов" жанр. (Друг е въпросът, че аз не причислявам фантастиката към масовата култура.)

Кои са авторите, които пишат такава фантастика и може ли те да бъдат причислявани към истинските писатели или по-скоро трябва да се третират като създатели на продукт, много по-близък до сапунените опери. Какви ценности могат да се извлекат от произведенията на тези автори? Дали масовостта на четенето им се дължи на олекотеното съдържание, за да може да се "кльопат" от всички, или на качества, близки до гениалността?

Според мен в така мъгляво очертаната категория в българските пазарни условия могат да се поставят следните автори:

Робърт Джордан
Тери Гудкайнд
Лоис МакМастър Бюджолд
Тери Пратчет
Дж.Р.Р. Толкин
Айзък Азимов
Кърт Вонегът

Сигурно има и други. А гореизброените автори са твърде разнородни и не могат да се поставят в никакви други общи граници.

За Азимов е ясно - той си има аудиторията от памтивека и продължава да се купува и чете. Не е точно същото положението с други издавани отдавна автори - Саймък, Кларк, Шекли, Стругацки, Лем, затова не съм ги поставил в списъка.

За Толкин също е ясно - той е всепризнат гений, създател на цял жанр.

За Вонегът нещата са спорни - него го четат предимно хора, нечетящи фантастика. Някои от книгите му станаха култови поради ред причини. Изключително силен писател, той продължава да се купува и чете.

Останалите четирима са фаворити на днешния пазар по продажби и четене. Те са основен предмет на разговорите и в тоя клуб. Джордан и Гудкайнд - по една и съща линия - пищно фентъзи на огромен брой страници с наблягане на приключенската страна на литературата. Те може би заместиха Карл Май и Майн Рид в интересите на тийнейджърите.

За Бюджолд тепърва още ще се говори, но е факт, че също е масово четен автор. Доколко значението й може да се сравнява със значението на Лем, Стругацки, Толкин, Хърбърт, Дик, Азимов, Шекли, Кларк, Саймък, Ефремов и кое е причината тя да ги измести от сърцата на почитателите на фантастиката? Може би смяната на поколенията и техните ценности? А може би фактът, че на практика гореспоменатите автори остават непознати на по-новите читатели? Може би това, че въпросите, които повдигат и разглеждат тези автори, вече не са интересни на читателите?
Пратчет също може да послужи като обект на горните въпроси. Защо хората не четат и друго?

А размерите на парадокса стават още по-ясни, като се спомене, че по-рано десетки хиляди хора четеха онези автори, а сега сто пъти по-малко хора четат тези. Имайки предвид тоталната регресия на културата, това вече е катастрофално явление.

Не ме бийте, просто си кажете мнението, ако имате такова.

А Дарендорф е отчайващо далече от истината...

нямаш обяснение за поставянето на Вонегът в листата

Но в момента нямам време за коментари. Ще се включа на по-късен етап, ако е останало все още какво да се каже.

С ужас установявам от постинга ти, че всяка философия/идея/стил и пр., в която народните маси са склонни да "познаят" собствените си бесове, гласове и илюзии, автоматически рискува да се превърне в мунданска.

Недей така - звучиш точно като хунвейбин, излязъл да са поразходи из нет-а :-))
Отделно от това - аргументацията ти по повечето имена е доста бледа.

Знаеш ли какво изказване е направил веднъж Толкин : "Всъщност истинският свят в моя роман "Властелинът" не е Средната земя, а светът на елфическите песни. Те карат героите ми да мечтаят"
Може би ти звуча инфантилно. Ами инфантилен съм си, уви :-)))

А с Кърт Вонигът окончателно ме срина. И най-интересното е че с обясненията си по-скоро го оправдаваш. За мен той е един от най-великолепните АНТИ-писатели на миналия (все още странно ми звучи тая дума)век. Гледай още веднъж "пластмасовия" свят на "Шоуто на Труман", за да ме разбереш :-))

Как можа да сложиш Толкин в този списък?!
Не знаеш ли, че е опасно?
:-)
Аз съм съгласен с всяко едно от изброените имена - добре, че си сложил Азимов, Пратчет, Бюджолд, Джордан. Последният наистина е изместил Карл Май и Майн Рид от сърцата на тийнейджърите (дори и на някои други възрастови групи).
За Бюджолд не знам какво да кажа - мисля, че няма много смисъл в произведенията й. Поне не този смисъл, който аз търся.
Толкин - тоя Толкин как така изведнъж завладя всички сърца, бе?! Около него има прекалено много вманиачени фенове и прекалено малко критични такива. Което значи, че истинските му фенове не са много :-)
Вонегът - моля ти се! Той не е писател-фантаст и затова мястото му в списъка е неуместно.
Пратчет - Той е културен феномен. Необходимост.

What's so amazing about really deep thoughts?

opredelenia za pisateli niama da davam ili komentiram - vseki si znae (kakvo znae, ako i tova znae, ama neise)

tova koeto me tormozi ot izvestno vreme se vpisva v pasaja:

...Лем, Стругацки, Толкин, Хърбърт, Дик, Азимов, Шекли, Кларк, Саймък, Ефремов ...
...може би фактът, че на практика гореспоменатите автори остават непознати на по-новите читатели?

bez "може би" -to. pogledni postingite v kluba - samo (predimno) knigi/avtori izlizali prez poslednite 2,3 adi 5 godini
(a kakvo drugo da se obsajda???)

chete naroda WOT. mi kakvo drugo da chete, kato tova se izdava?
imam useshtaneto che BG knijen pazar zapochva da prilicha na swetovnata muzikalna scena - slusha se tova koeto nalagat producentite, drugoto e underground
-------------------------------
PS: Povecheto ot goreizbroenite avtori se prichisliavat kam "tvardata" fantastika.

Q: kakvo ia pravi tvarda tazi fantastika?
   ili kakvo razmekva drugata?

Редактирано от e-de на 13.01.01 02:46.

че не си ме разбрал. Аз поставям въпроса защо точно тези писатели се купуват/четат тук и сега. И съвсем бегло (нямах и време тогава, та в движение изменях постинга си) давам мнението си за някои от тях. Смисълът е в това: защо точно тези писатели? За някои от тях имам обяснение. Разумно обяснение, невключващо икономически обусловеното участие на мунданията. Вонегът, Толкин, Азимов. (Дори Пратчет, но той от по-скоро.) Стойностите при тях са отдавна ясни. Мястото им в жанра е бетонирано, значението им за развитието му е безспорно, идеите и въпросите, поставени от тях, са важни. Сериозният фен не може да подмине това. Нямам обаче друго обяснение за останалите автори, освен това, че пишат на конвейер заради удоволствието на масовия читател и съответната печалба, идваща от тая работа. Какъв е техният траен принос в жанра и няма ли да се забравят десет години след като спрат да пишат? Може би ще аргументирате обратното мнение? Надявам се да го направите.
А определението за Вонегът - АНТИ-писател - е чудесно. Надявам се, че си го използвал в положителния смисъл.

А Дарендорф е отчайващо далече от истината...

Да, в основни линии нещо такова имах предвид. Един познат има изключително точна мисъл по повод тия явления: За някои Вселената е на 2-3 години. След като не се знаят основите (а трябва да се върнем и по-назад - към Уелс и Верн, към По и Шели), може ли адекватно да се оценяват надстройките? Наистина основите потъват все по-интензивно и се превръщат в ъндърграунд (ама готина игра на думи стана!).

А въпросът за "твърдата" фантастика е предмет на съвсем друга тема. По принцип научните идеи би трябвало да втвърдяват фантастиката, затова каква твърда фантастика може да е тази на Бюджолд? Преди време някой (май беше НУТ) сподели, че чете Бюджолд като фентъзи. Тогава се изненадах на подобно схващане, но май има доста смисъл в него. Спейс-операта винаги е била доста сходна с фентъзито - приключенията са основната й движеща сила.
Но много се отплеснах. Може примерно да си отворим такива теми - за "твърдостта" във фантастиката, за спейс-операта и прочие. Не знам обаче какъв отклик ще има...

А Дарендорф е отчайващо далече от истината...

Доколкото си спомням, дефиницията за "мундан" е човек, който не се интересува сериозно от фантастика, но чете "популярните" заглавия. В този смисъл списъка, който GoaMaster предлага не е съвсем точен, защото аз поне не познавам никой, който НЕ СЕ интересува от фантастика, да чете Азимов или Бюджолд. (Е, може би да са чели "Аз, роботът", но - дотам. Тяхната е прекалено "твърда" фантастика, за да се хареса на не-почитателите. Вонегът не бих го определила като фантаст изобщо, така че не бих го включила в списъка.

За сметка на това дори хора, които по принцип не четат фантастика, задължително са чели поне нещо от Робърт Шекли. От познатите ми руснаци ВСИЧКИ без изключение, независимо от литературните си предпочитания, четат братя Стругацки. Станислав Лем и Клифърд Саймък също се четат дори и от хора, които по принцип не си падат по фантастиката.

Такива с моите наблюдения, свързани с читателската аудитория на различните автори.

Hellen

на днешния български пазар. Саймък, Кларк, Шекли, дори Зелазни вече не се търсят. От Лем е издадена само 1 книга - Кибериада. От Стругацки - малко повече (около 4-5). Техните продажби не могат да се сравняват с тези на изброените автори. Може наблюденията ми да не са съвсем точни, но според мен това са най-издаваните и най-продаваните автори в момента. Хелън, ти си далече - не знаеш какво е положението. Книга на Шекли в тираж 1000 не може да се продаде.

А защо не слагате Вонегът при фантастите? Та в енциклопедиите за фантастика му е отделено специално място! Той има и нефантастични книги, но какво от това. Ами за Гор Видал какво ще кажете? Ами за Борхес? И за още няколко такива автори. Само защото пишат добра литература и са се наложили извън фантастичния пазар, нямаме право да ги пренебрегваме. Ами Фатерланд на Робърт Харис какво е? Или Песента на моряка на Кен Киси? Нима трябва да се водим по търговците, които слагат тези книги на друг щанд? Не допускайте да ви подвеждат по този начин.

А Дарендорф е отчайващо далече от истината...

Не позволявай на енциклопедиите и част от миналото на Вонегът да те подвеждат :-)
Той не е фантаст. И такова е неговото собствено мнение. Не иска да бъде определян като такъв и, щом го казва, значи произведенията му не са фантастични - просто са написани на друг език.
Трима са писателите, които се отказват от фантастиката - гореспоменатият, Джеймс Балард и Робърт Силвърбърг. За щастие, последният си промени мнението (и резултата е Замъкът на лорд Валънтайн), а Балард няма нищо против все още да му викаме фантаст :-)))

What's so amazing about really deep thoughts?