Но в момента нямам време за коментари. Ще се включа на по-късен етап, ако е останало все още какво да се каже.

С ужас установявам от постинга ти, че всяка философия/идея/стил и пр., в която народните маси са склонни да "познаят" собствените си бесове, гласове и илюзии, автоматически рискува да се превърне в мунданска.

Недей така - звучиш точно като хунвейбин, излязъл да са поразходи из нет-а :-))
Отделно от това - аргументацията ти по повечето имена е доста бледа.

Знаеш ли какво изказване е направил веднъж Толкин : "Всъщност истинският свят в моя роман "Властелинът" не е Средната земя, а светът на елфическите песни. Те карат героите ми да мечтаят"
Може би ти звуча инфантилно. Ами инфантилен съм си, уви :-)))

А с Кърт Вонигът окончателно ме срина. И най-интересното е че с обясненията си по-скоро го оправдаваш. За мен той е един от най-великолепните АНТИ-писатели на миналия (все още странно ми звучи тая дума)век. Гледай още веднъж "пластмасовия" свят на "Шоуто на Труман", за да ме разбереш :-))