То всеки писател трябва да е задължително с единия крак в утрешния ден, ама нейсе ...:-)

Според мен Вонегът е по-скоро антиутопист. От типа на Замятин, Хъксли, Чапек, Оруел, Бредбъри пък ако щеш и ... Булгаков с онази велика негова антиутопия "Фаталните яйца".
Действието при Вонегът се развива в земни условия и почти без изключение - в рамките на постиндустриалните общества. Героите му са обикновено уникати, които са принудени да виреят в крайно враждебната им среда от осреднени ценности. При него основният въпрос са именно отчуждението и самотата до които неизменно води приравняването на ценностите и свръхзадоволяването на потребностите. А фантастичните сюжети в "Галапагос" или пък планетните истории на Килгор Траут не ги виждам като жанровоопределящи. По-скоро като начин за усилване на гротеската.
Четох наскоро по вестниците, че учените предвиждат като най-голяма заплаха за здравето през новото хилядолетие растящите депресия и самота на модерния човек. Проблеми, които Вонегът е поставил в романите си още през 60-те. Антиутопизъм в действие.

Кои автори имаш предвид под "историческа фантастика". Защото думата "историческа" ми звучи доста относително. "Репортаж от Голгота" на Видал, например, също носи белезите на историческата фантастика, а не е.