Хайде последно, че ставам досаден, ама интересни неща има...

Заемите са стари , като света
Банките открай време търсят нови начини да си събират борчовете Законите на Чингис хан предвиждат смъртно наказание за трикратен банкрут.

Хората се делят на длъжници и кредитори
Откак световната финансова криза се развихри в пълна степен, пламнаха спорове дали държавата трябва да се намесва в помощ на банките, т.е. на лихварите, или не.
Взимането и даването на заеми е старо като света и още от най-древни времена до наши дни човечеството - или поне най-развитата в икономическо отношение негова част - се дели на длъжници и кредитори, като длъжниците не одобряват лихвите, а кредиторите ги одобряват.
Земеделците почти винаги са били длъжници, а хората, занимаващи се с търговия - кредитори. Гледната точка на философите, с малки изключения, съвпада с паричните отношения на тяхната класа.
Гръцките философи или принадлежали към класата на земеделците, или служели на тази класа и затова те не одобрявали лихвите. Средновековните философи били свързани с църквата, а основна собственост на църквата били земите, затова те не виждали необходимост да преразглеждат мнението на Аристотел. Възраженията им срещу лихварството се подкрепяло с антисемитизъм, защото най-оборотният капитал принадлежал на евреите. Църковните дейци и бароните воювали помежду си, понякога много ожесточено, но можели да се обединят срещу злия евреин, който им помагал да преживеят времената на лоша реколта, давайки им пари назаем, и смятал, че заслужава известно възнаграждение за своята пестеливост.
Бикът е символ на Уолстрийт.

С Реформацията положението се променило
Мнозина от най-убедените протестанти били предприемчиви хора, за които даването на заем с лихва било много важно. Отначало Калвин, а след това и другите протестантски богослови санкционирали лихвите. Накрая католическата църква била принудена да последва този пример, защото старите забрани не съответствали на новия свят. Философите, чиито доходи идвали от университетските вложения, се отнасяли към лихвите благосклонно, откакто престанали да бъдат църковни служители и затова не били повече свързани с владеенето на земя. Достатъчно теоретични доводи в подкрепа на икономически удобната гледна точка имало по време на всеки исторически етап.
Но през цялата история, както и днес, кредиторите неуморно са търсили нови начини не само да привличат клиенти, на които да дават пари назаем, но и нови трикове, с които да си прибират борчовете от длъжниците.
През четвъртото хилядолетие преди Христа в Месопотамия длъжниците, които не са върнали на кредитора взетите назаем пари или стоки, трябвало да отработят дълга си. Използвали ги за най-опасната и неприятна работа, като понякога отработването на дълга можело да продължи цял живот
Но кредиторите нямали право да продават заробените длъжници.
В Древна Индия кредиторът имал право да закове вратата на длъжника, който не си връща дълга. Това било наказание чрез един вид обществено порицание. Ако кредиторът не дочака дългът да бъде върнат и умре, възмутените съседи можели да пребият длъжника, понякога до смърт.
В Древен Египет били широко разпространени религиозните ритуали, които трябвало да гарантират спокойното преминаване на починалия в Царството на мъртвите. Като залог длъжниците можели да предложат гробницата на неотдавна починал роднина. Ако длъжникът не можел да върне заема, кредиторът имал право да махне мумията на починалия от гробницата. Така длъжникът бил виновен, че споминалият се негов роднина не може да намери покой.
В някои от градовете държави в Древна Гърция хората, които упорито не изплащали дълговете си, можели да бъдат лишени от гражданство
Обикновено ако главата на семейството не можел да върне взетите назаем пари, децата му ставали роби на кредитора. В много градове срокът на робство бил ограничен до пет години. Освен това заробените заради дългове се ползвали с определени привилегии в сравнение с обикновените роби.
Древноримският историк Полибий пише, че сред нумидийските племена, населявали Северна Африка, имало колективна отговорност за длъжника. Ако някой от племето не връщал дълга си, това се смятало за позор за цялото племе. Племето имало право да изгони длъжника и да го лиши от защита и семейство.
В Древния Рим текстът на кредитния договор имал клауза, която давала право на кредитора да нареже на парчета длъжника, ако той не си плаща дълга. Не е ясно обаче дали тази клауза се е прилагала на практика. Известни са много случаи, когато свободни римски граждани, неспособни да изплатят дълга си, го погасявали, като давали децата си или себе си в робство.
Робството заради дългове е съществувало и продължава да съществува в различните култури. На американския континент то е известно като пеонаж. Така например, в Перу през XIX и началото на XX век селянинът длъжник (пеон) бил длъжен да работи за кредитора, като правило земевладелец, поне три дни седмично срещу символична надница. Той нямал право да напуска селото си без разрешение.
Международната организация по труда (МОТ) сочи, че и днес има робство заради дългове в Индия, Пакистан, Китай и много държави в Африка и Латинска Америка. В Нигерия подобна практика е била обявена за незаконна чак през 2003 година. Дотогава 8 на сто от населението на страната било в робство заради дългове, като в редица случаи внуци и правнуци отработвали дълговете на своите дядовци и прадядовци. В Индия близо 40 милиона души са в такава зависимост.
През XIX век мнозина европейци не можели да си платят пътя до Америка и се задължавали да отработят в САЩ взетите назаем за транспорт. В Съединените щати дребните земеделци погасявали дълговете си, като давали на кредитора част от реколтата си.
Доста често закъсалите длъжници били пращани в затвора. В САЩ тази практика била отменена на федерално равнище едва през 1833 г. В Британската империя била отменена през 1869 г., като въпреки това неакуратният длъжник можел да бъде осъден на затвор до шест седмици.
Не е особено известен фактът, че днешният щат Джорджия в САЩ първоначално е бил място за изселване на длъжниците от британските затвори.
Има и по-мек начин за неплащане на дълговете - банкрут, т.е. обявяване на неплатежоспособност. Историците още спорят кога и къде се е появил за първи път този финансов механизъм. В "Ясе", сборникът от закони на Чингис хан, е посочено, че трикратното банкрутиране се наказва със смърт.