И още:
Тъпата пасмина икономисти по света не може да разбере, че държавата, нацията, която ще спечели каквито и да е битки:
финансови, расови, производствени, военни, сексуални, кулинарни и медицински битки е тази, която има най-голям
човешки потенциал. Не говорим за шепата хора с куфарчетата и червените бутони, които могат да направят 90% от Земята пустиня само за няколко дни, оставяйки себе си в един радиационен свят и отглеждащи изродените си внуци в бункера.

По отношение на пазарите няма никакво значение кой от коя марка идва. Парите не се интересуват Coca-Cola ли е или Mercedes.
Ако няма депа, в които да се задържа натрупаният валутен излишък от спекулативното лихварство (или да се изнася производство), света ше циркулира в инфлационни кризички през няколко години.

Ако в света се пуснат всички заявени пари по задължения, кредити, реални пари в обръщение, те ще могат да купят цялата планета най-просто казано. Погледнете например пазара на недвижимо имущество у нас.
В него са заявени толкова много пари, каквито реално няма в държавата. Защото парите идват доста след наличието на собствеността и те са нищо повече от размяна на доверие.
Аз ти давам 5 лева, ти ми се доверяваш за прасковите, които си произвел и вземаш тия 5 доверени лева. Със същите 5 лева
някой ще ти се довери за торта или фиданките, които е произвел. Така ти ще му ги дадеш. Той пък ще отиде при хлебаря, който
пък ще му да де хляб и храна за тия 5 лева. после пък той ще ги довери на някого другиго и така докато свят светува.

Проблемът идва тогава, когато една определена група от хора, по заръка, разбира че парите също могат да бъдат третирани като стока, КОЕТО е АБСУРД. А именно да търгуваш пари с пари, за пари! Това е така нареченото освобождаване на парите от това те да бъдат покрити реално с нещо от производството, ресурсите, благата. Като в основата на всичко стои ресурсът.
Ако нямаш ресурси си беден или роб. Ако имаш ресурси си богат или ще бъдеш убит, най-малкото въвлечен в някаква война.

И така, ако аз утре кажа че имам сигурен бункер, блиндиран, издържа на земетръс от 6 на 10 степен по скалата на Трусов и
там гражданите могат да слагат пари които не могат или не искат да доверят някому за стоката му, аз ще се видя с ресурс... пари!
Ресурс, защото за мен именно доверието на хората се превръща в ресурс. Нещо което е записано в Библията като заръка към евреите да се занимават с лихварство и такъв род търговия. Като особено важен елемент от това е заграбването на реалния
ресурс, когато веднъж е окован ресурсът доверие на хората.

Това става много просто. Не всички хора на земята ходят по петрол или кой знае там какъв ресурс. Но всеки чобек иска да прави
нещо в този живот, да направи нещо... най-малко децата си да отгледа. Не жели пък да започне някаква заетост: например да прави компютърни мишки (примерно). Тези иницаитиви се сменят с времената и научно-техническите постижения. До вчера са били ковачи на сърпове и гребла, днес са дизайнери на комбайни, трактори, които пък се нуждаят от друг ресурс и така други интереси.

Болял ли ги е фара сащците за ТЕХНИЯ си петрол под арабските пясъци преди 150 години... Еми не ги е болял!
Обаче я как се сменят приоритетите за няма и век време! А?

Затова когато ти трябва ресурс (който ти нямаш) най-лесното нещо е да вземеш от онези които търгуват с доверието на хората.
Банките! Дори и те самите ти го предлагат, но срещу познатата (или по-скоро не толкова добре познатата дори от икономически гурута лихва). Но за какво им е тя?! Та ти просто искаш да вземеш пари, които да влееш като доверие на хора, които да си ги заработват и така да произвеждат нещо, което хората пак с пари да купуват и всчики вкупом пак да влагат в същата банка, от която пак всички вземат срещу съгласия да ги върнат с допълнение. Изглежда сякаш всички си взимаме от всеки и всеки от всички и всички си дължим по нещо отогоре. Да, но всъщност не е така!

Всички дължим отгоре на банката. И когато огормна част от населението е влязла в този кръг на доверено доверие (тавтологията е повече от необходима тук) и дължи по нещо отгоре като доверие на банката, банката казва на даден свой довереник - ние ти се доверихме, но ти не изпълни обещанието си да ни довериш повече и затова вземаме това, което имаш или това което си заявил като материална собственост за нашето доверие към теб. Често това имущество или доверие на трети лица, които също биват провлечени в Голямата игра.

Стига се дори до абсурдите в които това доверие не се нуждае и от пари всъщност. Това е така нареченото банково прехвърляне. Пешо иска пари от банката за да направи кебапчийница на гарата, за да се хранят хората там. Освобождава се сумата и Пешо започва да търси материали за това си начинание: строителни, интелектуални (проекти, решения) норамтивни (разрешения, актове, такси, наредби).Банката казва, прехвърляме ги към сметката на X в Y. Дори ще ти препоръчат цялостно решение на проект, в който най-често всички са под юрисдикцията на самата банка, или нейни клонове, под клонове, фиданки листа и пъпки. Когато нещо не се върне по лихвата губиш дейноста или собствеността в полза на банката или ти се полага още повече лихва. И ти се съгласяваш. Все пак добрите банкери са ти дали пари! Сомо че кога ги дадоха?! И не се ли връщат постоянно при тях.

Ще кажете, но как ще живеем без лихва. Та тя се преподава в Университетите!!!
Без лихва всеки ще се принуди да държи спестяванията си в буркан-банк! Аз затова отивам и внасям парите си.
За да ми тече лиохва отгоре и те да се умножават според коефициента си, а аз да си пия коктейл на карибите. Колко наивно и ДОВЕРЧИВО. Ти си внесъл милионче и очакваш след година да е станалмилион и сто хиляди приемрно. И така предварително ако си подсигурил и сум аза едногодишен харч, следващата година като изтеглиш стоте хиляди за да живееш и следващата година с тях, пак ще ти останат един милион и после пак и пак и пак... Друг е въпросът че тези пари които харчим винаги отиват някъде, после пк някъде, нонакрая все в банка. Няма къде другаде.
Излиза че банките са паричкомотора, а горивото са парите, с тази разлика, че банката е един вид перпетуум мобиле и дори нещо повече - тя изкарва повече от това което си внесъл.
В света на парите това е познато като инфлация или финансова криза.

Винаги съм се питал какво ще направят хората ако изведнъж парите изчезнат?! Няма ги!
Значи че паричко-мотора спира работа. Тогава най-сетне хората ще могат да проумеят колко недоверчиви един към друг са, та чак кътат доверието си в банки един от друг, пък те да оперират с отношението им като доверие един към друг.

Е, тогава неразбирателството е в кърпа вързано. Ама какво ще работят банкерите и икономистите, ако няма банки?!
Много просто. Ще се грижат за чистотата на природата и отношението на хората един към друг.

Глупав свят.