|
Сега ще направя една кратка студия, специално за Генерала, че се вбесявам от толкова много заблуди накуп. Дано не ме усети ЕхПешо, че духът на оня с брадата още скита из Европа...
І Какво е спекула, какво са парите, какво е лихва и защо тези неща ги има?
Парите, по дефиниция, са специфична стока, която няма директна потребитерска стойност (не се потребяват за някаква конкретна физиологично-психологическа нужда). Парите имат три генерални функции, коите ги правят стока - средство за разплащане, средство за натрупване и спестяване, средство за смятане. Има много стоки които в исторически план са изпълнявали тези функции - златни кюлчета и монети, овце, оръдия на труда, глинени плочки, хартийки, водка, горива и тн. Но откъсването на стоката от нейната потребителска стойност води до истинско развитие на тази техника. Парите са една абстракция. Нещо което го няма. В днешно време, около 85% от всички пари са всъщност електронни, записи в нечия база данни, върху счетоводна ведомост и тн - тоест, повечето пари не могат дори да се пипнат, камо ли да се ядат...
Поради споменатите три функции на парите, имаме и търсене на пари. А щом имаме търсене, то има и цена. Тази цена се нарича лихва (първи го е формулирал Кейнс). Лихвата е премия, заплащане за използване на нещо което НЕ Е ТВОЕ. Строго погледнато, всички пари са собственост на централната банка (ЦБ). Самото име - банкнота, показва, че парите са една записка в която се твърди, че банката ще изплати на приносителя нещо, най често злато или други активи на банката. Но това, естествено, никога не се случва, защото никой не иска злато (златото също не се яде!), а иска коли, интернет, хляб, курви, компютри, компот и тн и тн. В частност, може да иска и златно синжирче, но то няма нищо общо със златния резерв в ЦБ, тук златото се явява в качеството си на истинска стока, а не на пари.
Та лихвата е нещо което един човек дава на друг срещу ползването на определен ресурс за определено време. Същата схема я има и с овце - даваш на някого 10 овце за една година, той ги пасе, стриже, дои, но догодина трябва да ти ги върне заедно с приплода - тоест, връща ти 10 дърти овце и 5 агънца. Справедливо, нали? Все пак ги е пасъл и се е грижил за тях, но пък ако никой не му беше дал овце назаем, щеше да пасе точно патката си... с извинение за израза...
Абсолютно същата схема може да се направи с някаква машина/оборудване - аз ти давам поточна линия за хляб, ти си длъжен догодина да ми я върнеш, но поточната линия е износена, семерингите са за смяна, валовете имат луфт и тн. В евентуалния договор ще залегнат както накои разходи по поддръжката, така и някаква печалба. Защо иначе производителя на поточни линии ще дава на селянина безплатно такова оборудване? Нали и производителя плаща заплати, поддържа администрация, разходи от всякакъв тип, вложени в оборудването суровини и материали...
От тези примери следва един генерален извод - нито една стока не запазва стойността си във времето (всъщност, има изключения, като коняка, харли дейвидсън, римските керамики и тн, но това е изключение), дори парите с времето намаляват стойността си. Една кола струва 30 000 лв чисто нова, след година експлоатация струва 25000, а след 10 г - 2500, докато накрая я оценят на 250 лв за скраб и тя престане да съществува като стока с потребителна стойност. Парите не правят изключение. Ако днес 100 лв ние ги възприемаме като 100 лв, то догодина стойността им ще е 100 лв минус лихвите върху тези сто лева, но от днешна гледна точка. Тоест - дори при нулева инфлация 100 лв днес струват повече от 100 лв след една година. Най малкото защото трябва да чакаме една година за да си получим 100те лева, ако решим да се откажем от тях, заради лихва. Следователно е нормално, един вложител да очаква лихва върху вложенията си, понеже той СЕ ОТКАЗВА от притежаването на парите за даден срок и не може да удовлетвори нуждата си от пари. Уточнихме вече че има такова нещо като търсене на пари, Кейнс групира мотивите за търсене на пари в три групи, на който му е интересно - да потърси и прочете, много е интересно.
Какво обаче се случва, когато голяма маса от хора реши да се откаже от тази стока парите и я вложи в банковата система, а гадните банкери на свой ред дадат тези пари на бизнеса? Явлението се нарича мултипликация на паричната маса и ако няма регулаторен механизъм може да стигне до безкрайно раздуване. Също като във вица дето борците се хващали на бас кой ще изяде едно лайно - въртим тука едни пари... Да приемем, че такъв регулаторен механизъм има (наистина има!) и паричната маса се раздуе само 10 пъти! В икономика, в резултат на търсенето на пари, в резултат на лихвите, на всяка банкнота от 1 лв се появават още 10 такива. При това без прословутото печатане на пари от ЦБ, сочено от мнозина като източник на инфлация и социално зло. Но 10 пъти по голяма парична маса означава 10 пъти по голямо търсене на стоки и услуги, което води до увеличаване на цените на стоките и услугите (закона за търсенето и предлагането). А увлеличените цени на стоките и услугите са ТОЧНО дефиницията за ИНФЛАЦИЯ
(Необходимо уточнение - инфлацията е именно нарастването на цените на стоките и услугите. Повече пари в икономиката може да имат, може и да нямат нищо общо с това явление. Възможна е права, нулева и обратна връзка между паричната маса и инфлацията. Моделът е много сложен и комплексен, затова никога не се дава като твърда зависимост, един вид - че едното води до другото)
В дългосрочен план обаче раздуването на паричната маса, лихвите, търсенето и предлагането на пари и стоки постигат равновесие. Много интересен пример е дебюта на еврото като пари. В началото беше два долара за евро (мокрите сънища на банкерите от ЕЦБ), после долар за евро (слабо търсене), сега е долар и нещо (равновесие и стабилно търсене на тази валута). Идеята на една централна банка не е да печата пари (това всъщност го прави друга институция, Монетен двор у нас), а да контролира този процес чрез тн монетарна политика. Идеята е, че чрез няколко типа операции и регулаторни механизми ЦБ трябва да обира колебанията в търсенето и предлагането на пари, така че да има стабилен и плавно нарастващ БНП. Страни като нас с валутен борд го духат и разчитат на стабилния курс на прикрепената валута. Което също не е лошо, но се отказваме от едни 10-20% БНП понеже сме туристическа дестинация и един изкуствено поддържан висок курс на националната валута би ни превърнал в доста успешни спекуланти на туристически услуги. Гърция преди да въведе Еврото беше една от най-скъпите страни в ЕС, но това е само привидно. Всъщност скъпа беше валутата им, не стоките и услугите. От тяхна гледна точка стоките и услугите са си с нормални цени, ненормални са тъпите туристи които си купуват камъчета от акропола за 3000 драхми, преди да сметнат колко франка-лири-паунда прави това всъщност.
Ингилизите също не са тъпи и ще минат на евро точно ДРУГ ПЪТ...
ІІ. Каква е същността на идеята на Бузел (доколкото я разбрах). Идеята е проста и елементарна - да се премахне една от функцията на парите, а именно - спестовната функция. На практика това е отрицателна лихва. Такова решение може да има положителен ефект когато има твърде скромно предлагане на пари, а търсенето е вяло (поради високи лихви, поради слабо търсене на стоки и услуги...). По дефиниция това е състояние на криза. Ако бизнесът не търси пари, значи здравата я е окъсал и не може да си плати цената за наемане на ресурса (лихвата). Ако обаче лихвата е ниска или направо отрицателна - как да не вземеш пари! Дават ти пари срещу по-малко пари, трябва само ловко да ги обръщаш в стоки или други еквиваленти на парите - овце, злато, глинени гърнета и прочие, които, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ - не са натоварени с отрицателна лихва. Което е донякъде хитро, защото така се стимулира и търсенето на стоки и услуги (НА ВСЯКА ЦЕНА!), което на свой ред води до увеличаване на производсвото на стоки и услуги и така икономиката преминава в от крива в нормално състояние.
Какво се случва в дългосрочен план?
Хората купуват като бесни всичко което може да се купи с пари, дори въпросните неща да не им трябват. До известен момент това е добре. В един момент обаче в банките няма влогове. В килерите на хората е пълно с какви ли не боклуци. Бизнесът иска още пари, за да отговори на нарасналото търсене, но пари няма. Никъде! В момента в който някой получи някакви пари (заплата например) те отиват за погасяване на вноски по кредити. Но банките спират да дават кредити, защото няма откъде да вземат пари. Изходите са два - или да се печатат нови и нови пари или да се вдигнат лихвите. В първият случай ще имаме хипер инфлация с невиждани размери. Огромни бит-пазари за неща които никому не са нужни, понеже хората имат нужда от истински пари (за да спестяват, за да си купят лекарства когато се разболеят, за да си купуват неща които не се вместват в една заплата). Стига се до състояние в което едно гърне се продава за стотинки, а хляба и зарзаватите струват число с много нули. Друг вариант е пълен отказ от парите и ориентирането към някаква резеврна валута - овце, петрол, газ, злато. Нещо, чието притежаване не ти образува загуби. Овцата можеш да я доиш, златото - да го скриеш, газта - да си я ползваш за отопление и да не плащаш на месния ТЕЦ. Или пък валутата на чужди съседни държави, които обаче не страдат от отрицателна лихва и можеш да отидеш до съседна Швейцария и Германия и да си напазаруваш. Подобно явление го имаше в Сърбия и Македония, в началото на демокрацията. Дойчемарки беше всяка втора дума по Илиянци и битака на Димитровград.
Заключение:
Ниските лихви (не непременно отрицателните) в определени ситуации (кризи, но и не само) могат да дадат смайващо добри резултати, но само в краткосрочен план. Нео-монетаристите (моят любим Фридман, колко е умен той!) доказват, че в дългосрочен план лихвите НЕ ВЛИАЯТ върху търсенето на пари, понеже други показатели компенсират тази нараснала/снижена цена за наемането на паричен ресурс - ако си вложил пари в банка, то получаваш лихва. Ако си вложил в стоки, то печелиш от инфлацията. Ако си вложил в недвижимости - печелиш от наемите и от промяната в цените на имотите. И тн.
Функцията на търсенето на парите, такава каквато я формулира Кейнс бива коригинара с доходността от други активи, тъй като в днешно време, прекалено много неща изпълняват ролята на пари и повишаването на цената на едно нещо води до успоредно повишаване на цената на друго нещо. Това което оказва влиание върху търсенето на пари е само разликата между доходността от пари и подобни-на-пари активи. А тази разлика, при стабилен растеж е минимална и клони към никаква.
Спекулантите изглеждат като мръсни гниди и паразити, но те , всъщност, са хора които поемат определени (премерени) рискове и изравняват търсенето на пари с търсенето на кредити, с търсенето на имоти, с търсенето на промишлени стоки, с търсенето на саксуални услуги, с търсенето на каквото още се сетите. Един вид - те са всмуканата мръсотия от вакума който поражда дисбаланса между основни икономически показатели, променили се по някаква причина. Но никой не може да вини спекуланта за това, че спекулира - вината трябва да се търси в съществуващия в иконовмиката дисбаланс, а не на хората които се опитват да го наваксат, печелейки от това.
Такава е логиката на играта, наречена икономика и предложения за драстично объркване на играчите не води нито до добри резултати, нито до нова аксиоматика, това си е същия набор от правила, различни са само входните данни. Надявам се да не съм бил досаден.
Да не се взема на сериозно...Редактирано от PoбинoтЛokcли на 30.07.09 11:11.
|
Re: Икономически кризи / алтернативни пари [re: Гeнepaлa]
Re: Икономически кризи / алтернативни пари