|
Златен стандарт няма в нито една държава по света, САЩ го премахват последни през 1971г.
И като казвам САЩ, нямам предвид Папуа и Занзибар.
Закачката с Кейнс оставям да виси като паметник на пенкилерщината ти.
Пълна глупост!
Да, през 1971 г. Никсън премахва златното покритие върху щатския долар.
Виж това:
Ето ти и една статия за сигурните инвестиции:
… и цитат от нея: “… валутни експерти съветват непрофесионалните инвеститори да влагат левовете си в трета по-сигурна валута. За такава се смята швейцарския франк, който е единствената национална валута със златно покритие.”
Както виждаш - швейцарският франк все още си го има това златно покритие.
А потресаващото ти незнание и липсата на елементарен стремеж първо да провериш верността на глупостите си, оставям да виси като паметник на пенкилерщината ти.
Та, да си повторим въпроса: Кейнс ли се намери да учи банкерите на света?
Как точно се осъществява една от основните функции на парите, а именно спестовната, когато се облагат с такса и човек избягва натрупването им? Как става съхраняването на стойността?
Ти май си се объркал заради обезпечаването на свободните шилинги с истински по банков депозит? Всъщност това обезпечение е било, за да бъдат приети свободните шилинги от хората: Ето, на – те имат покритие, не ви даваме просто хартийки!
… и не си схванал, че една от целите на тази система е именно да се избегне спестовната функция на парите и тяхното натрупване. За да се вкарват непрекъснато те в търговския оборот. За да се премахнат лихвите. За да няма печалби от нищо. За да няма инфлация.
И натрупваш не пари, а материални ценности.
1% такса върху единица разплащателно средство не е ли 1% месечна инфлация?
Това е то! Виж – този шедьовър на глупостта ти вече заслужава по-обстойно внимание.
Нека го разгледаме от двете му страни:
А. Формата. Таксата не е обезценяване (а инфлацията е именно обезценяване – заради прекомерно голямата спрямо предлаганите стоки и услуги парична маса). Всеки ден десетки хиляди българи заплащат такси на държавата, общините, съдилищата и какви ли не други учреждения. И данъци плащаме върху доходите си, вярно – не всеки месец, но не и само 1%.
Един си плаща 1% процент от получените свободни пари. Друг си плаща 10% плосък данък върху дохода. И ако първото наречеш “инфлация”, как ли би нарекъл второто? Вярно, и в двата случая се разделяме с някакво количество пари, и в двата случая после разполагаме с по-малко пари, отколкото сме заработили, но това в никакъв случай не ги обезценява.
Б. Сумата. Баси!
Добре, представи си, че живееш не във Вьоргел, а в Браунау, например. Получаващ заплата 100 нормални шилинга, но в Австрия има 1% месечна инфлация (а-бе, повече е била, ама хайде!). Какво става за една година:
1. В края на януари си получаваш 100 шилинга, но спрямо 1 януари те са поевтинели с 1% и сега струват колкото 99 тогава. С тези 100 шилинга в началото на месеца си можел да купиш стоки и услуги колкото за 99.
2. В края на февруари пак си взимаш 100-те шилинга, но спрямо 1 февруари те са поевтинели с още 1%. Сега струват колкото 99 шилинга на 1 февруари, но колкото 98.1 шилинга на 1 януари. Защото януарската инфлация не е изчезнала!
3. В края на март – пак 100 шилинга, но спрямо 1 февруари година те са поевтинели с още 1%. Сега струват колкото 99 шилинга на 1 март, но колкото 98.1 шилинга на 1 февруари и колкото 97.119 на 1 януари.
….
12. В края на декември – пак 100 шилинга, но спрямо 1 февруари година те са поевтинели с още 1%. Сега струват колкото 99 шилинга на 1 декември, но колкото 98.1 шилинга на 1 февруари и колкото 88.72 на 1 януари.
За една година си спечелил 1200 шилинга, но инфлацията ти е изяла около 76.2 от тях.
Живеещият във Вьоргел и получаващ заплатата си от 100 свободни шилинга обаче живее без инфлация и:
1. В края на януари си получава 100-те свободни шилинга и заплаща такса от 1% върху тях. Т. е. – 1 свободен шилинг.
2. В края на февуари си получава 100-те свободни шилинга и заплаща такса от 1% върху тях. Т. е. – още 1 свободен шилинг.
Това се повтаря 12 пъти, докато
12. В края на декември си получава 100-те свободни шилинга и заплаща такса от 1% върху тях. Т. е. – 1 свободен шилинг.
За една година е спечелил 1200 шилинга, но е заплатил за такси 12 от тях.
Е, ми…
Сега разбра ли защо си плочкаджия, а не икономист?
Si deus pro nobis, quis contra nos?Редактирано от EugenVonHakenkreuz на 28.07.09 01:13.
|
Хахахахахахаха.... [re: alvin]
Хахахахахахаха....