Изчетох цялата тема, намерих и това: (Има и информация за австрийското градче).
Доста интересна тема се получи. Наистина, изписаха се сума ти глупости, но ценното в нея е другата гледна точка и съответните размисли.
Ще започна от експеримента във Вьоргл. Този експеримент не е показател за нищо.
1. Парите са били относително малка част от общия продукт на градчето, т.е. не са променили радикално икономиката. Цитат: "Градът си построява един мост, подобрява улиците и инвестира повече пари в обществени услуги." Казано по друг начин: едни пари са изляти в инфраструктура. То и ако сега се хванем и ги построим най-сетне тия магистрали, ефектът за държавата ще е подобен. Тарикатското на кметската управа е, че вместо да вземат едни заеми с лихва, те са се изхитрили да си държат парите на депозит, че и да накарат народа да плаща 12% годишно. Спечелили са двойно, бравос!
2. Дава се като някакво велико достойнство как парите са сменяли притежателя си почти 2 пъти на ден. Ами нормално, никой нормален човек не би искал да ги има в себе си. Само че трябва да се уточни че ускорения оборот на локалните пари е за сметка на забавяне на оборота на нормалните пари. И освен това, това е показател че тези пари не са били чак толкова много. Защото нормалния човек на заплата прави макс 1 оборот на месец (взима заплата и я харчи). За да се увеличи 40 пъти оборота значи трябва да парите да са минали през много хора. Или да броят и рестото за оборот. Имам и едно предположение, че като е наближавал края на месеца се е започвало едно пазаране: "ще ти взема тия хартийки обаче искам да ми платиш 50-60-70-100% от таксовите марки".
3. Написа се една глупост, че били "безинфлационни". И как аджеба, след като са обезпечени с нормални шилинги, дето ги мори инфлация? По-скоро са двойно инфлационни, освен общата инфлация имат още 12% отгоре.
Сега ще разгледам няколко по-общи казуса за приложимостта на подобно нещо:
1. Да приемем че имаме такса 1% месечно за ползване на парите и няма никаква инфлация. Ако някой реши да спести някаква сума, след една година тя ще е олекнала с 12%, т.е. ще може да си купи с 12% по-малко стоки. Я да видим какво беше в България предишните 2 години, когато имахме до 15% инфлация. Ако решиш да спестиш едни пари, то след една година парите ще са си същите, но цените ще са други, т.е. пак ще можеш да купиш по-малко стоки. В крайна сметка, правилно беше отбелязано, че ефектът на такса ползване ще е аналогичен на инфлация.
2. Както и да го сучем, без спестяване не може да се мине или поне аз не мога да си купя кола или къща от една заплата. Такса върху парите единствено ще принуди хората да спестяват в нещо друго. Най-подходящо е нещо малко, ценно и да не си губи стойността с времето, като златото. Следващият етап е за удобство хората да се разплащат директно със златни кюлчета, и т.н., и т.н.
3. Имаше изказана една глупост, че проблемът е че сега парите са стока, а преди не са били. А всъщност е обратното. В добрите стари времена парите са били късче ценен метал. Ако искаш го сменяш да нещо по-хранително, ако искаш си го претопяваш на пръстен. Всички правила са стоковото производство важат и за парите: ако имаш дефицит цената се вдига, ако имаш свръхпроизводство - цената пада. Казано другояче: дефлация и инфлация. Изобретение на новото време е хиперинфлацията. В добрите стари времена на златния стандарт тя просто е била невъзможна, но сега обемът на паричната маса се определя само от възможностите на печатницата.
В заключение само ще кажа, че според мен проблемът на сегашната икономика и на кризата не са нито лихвите, нито инфлацията. а спекулативното инвестиране (да не се бърка с рисковото). Това е когато се влагат пари в нещо само на база очакване за повишаване на цената. Примерно, купуваш акции не защото компанията дава 10% дивидент годишно, а защото очакваш след година цената им да се удвои. Или пък купуваш жилище защото очакваш цената му да расте с 20% на година. И тя расте, защото не си единствения, който го прави. Балонът се надува, надува, ама до време. Лошото е, че това поведение е в човешката природа и трябват бая строги мерки за да се контролира.
|