На хубав учтив градски език бихме могли да се изразим по следния начин:
Мисля, че първо трябва да разгледаме фактите, приятели. Иначе до никъде няма да стигнем. Само ще изпадаме в спорове от типа "Не си прав, но не знам защо!"
Преди всичко хората са различни и имат различни вкусове. Както се вика на вкус приятели няма. Тъй, как да оценим едно фантастично произведение? Ами първо да дефинираме какво е добро и лошо произведение. И вече удряме на камък. Дори и да не ни харесва нещо, то преди всичко трябва да кажем защо не ни харесва. А не да викаме, че еди кой си е бездарен. Ами, приятели, всеки почва с нещо не толкова професионално, но трябва да насърчаваме всеки да се развива. Паганини да не би да е хванал ей така цигулката и да е почнал ония витиевати мелоди? Е, няма гаранции, че някой ще напише шедьовър, но с подхода "Ти си бездарен бе!" вече имаме гаранции, че шедьовър на терена няма да се появи. Колко му трябва да човек, за да повярва, че нищо не става от него? Вярвам, не е много. Особено ако е лесно наранима душа, каквато само гениите имат. или поне част от тях. Така че да оставим всеки да си пише, печата, издава, промовира, рекламира и спамира. Кой знае, може някой ден да напише нещо, което всички ще харесваме. Или ще има трийсетина фена, но ще са истински фенове на произведението. Знаете, те творците трябва да се глезят, ако имат недостатъци, да се правим, че не ги забелязваме. Не всеки е творец, и творците трябва си ги отглеждаме с внимание и да ги търпим. И да са написали нещо, дето не ни уйидисва, мълчим си. Ако е на хартия, лошо, отишли са дървета за тая работа. Ако е в итернет, спокойно! Това са само нули и единици.
Та така, приятели, не може ли наместо да се противопоставяме един на друг, да дискутираме като почваме с факти и завършваме с изводи? А не да започваме със стереотипи и завършваме пак със тях. Всички ще ни е по-добре да чуем факти, да видим изводите, отколкото да слушаме старите досадни стереотипи и само да се нервираме. И да се обичаме повече, в края на краищата помежду ни има много повече общи неща, отколкото разлики.
Тъй де, без любов закъде сме?
Като почнах за тази тема трябва да отбележа, че все още очаквам състезанието между Лейди Мариан и Ная, пистолет срещу нож. Погледнете тук:
|