Пък ти май искаш да търсим печалба от хобита?
...
Иначе има резон да гледаме 10дом и за хоби, ако търсим реализацията си с него.
Не печалба, а по-скоро втората думичка - разширение, растеж, признание, евентуално - ръкопляскания и слава - макар и скромна
Иначе, да си призная - за нещата, за които най-много съм работила, и най-много съм постигала, и са ми пляскали дори - стотинка не съм взела. Не защото не е можело, и не са искали да ми дадат, а защото по-скоро ме е срам някак - мисля, че идеалите са нещо наистина чисто - и парите биха ги замърсили. Май и на други нива аз изпитвам някаква погнуса от парите... Не съм си го изяснила изцяло защо е... Това пак май има някакви корени в моята принцесещина...
Но съм лакома - и винаги - очаквам истински специалните и обичани от мен неща, които вярвам, правя със страст - и докажа някакви данни - да ми донесат червена звездичка. Може би се дължи на грешно възпитание, може би просто съм суетна.
До сега това е била схемата
Колкото до печалбата/паричната издръжка - при мен те до сега е идвала по 8ми дом, и малко - скромничко - по 10ти и 9ти.
Ти работила ли си в колектив и за заплата?
Винаги съм работила в и с колективи. Сам воинът не е воин, според мен поне. Съединението прави силата.
Колкото до общото заключение на въпроса по-горе: точно като работничка, но като малко шефче - с шеф по-нагоре, и нормирано работно време - някак не ми е отивало никога. Правила съм го. И съм се справяла добре. Но имаше няколко проблема:
- заплатата не ми стигаше до никъде, макар да не беше лоша, в относително сравнителен план - харчех повече, отколкото ми плащаха
- не успявах да огрея навсякъде - по моите си приоритети - защото тъпотията "работа от 9 до 6" - която в моя случай - от болен кариеризъм се беше превърнала в работа от 8 до 22, ако не и в по-лоши работи - последния път - към 4 години не бях ползвала и 1 свободен ден
- все ми идва от вътре да се трупам с повече работа, и повече отговорности и организации, и накрая - или трябва да изместя шефа - или да му иззема длъжностната характеристика, но да продължа да си кретам с работническа заплата. Нито едно от двете не ме влече особено.
- Мисля, че каквото заслужавам - мога и сама да си го произведа - или просто пък да ми падне от небето - тук не визирам хазарт
- в крайна сметка - фирмата не умря, когато аз я напуснах - нито една от 3те фирми, които съм напускала - и мисля, че животът ми е кратък, и не съм родена да съм служител в крайна сметка - защото някаква корпорация - чужда собственост, нито правенето на пари - със заплата са ми нито каузите #1 в житейски план - нито стихиите в характера. И като свободен радикал се справях, а последните години опитвам да се прехвърля - аз да съм самостоятелн шеф - без йерархия над мен /не с розите - те още са на план идеал - и са от скоро/ - и лека-полека - май ще се получи, само да е живот и здраве...
Днес планираха нова операция на мама
Редактирано от ponichka_ на 07.06.12 18:23.
|