|
много моля преимуществено да бъда извинена, че не съм много с ума си напоследък, но ми се говори с вас, тъй че ще продължавам
гледам, че някакво разминаване се е получило в превода
Така - на мен ми се струва пък, че няма налични обърквания в преводите.
Ако ти сега не си си с ума - какво да кажем ние, или пък някои други - които пък въобще не са склонни да мислят по темата дали са си с ума, а карат на твърдо бетонираната самоинерция на убеждаването - на себе си, и на другите "аз съм абсолютно с ума си"
Та така. От септември насам все по-често мисля по темата дали не превъртам. Напоследък съм малко по-равновесна и - особено като гледам някои други - хора, явления в обществото, и в моето микро и малкро обкръжение - си мисля, че всичко е взаимосвързано и просто няма как да съм по-с ума си, за огромно съжаление. Предвид целия социален и времеви контекст, в който съм се родила и ми се налага напоследък да участвам... И предвид радикса ми де, за да вкарам и астро аспект...
Поничка,
не ми харесва да съм единак, бе (или може би ми харесва, вече не съм много сигурна)
само споменах ролята на "съдбата", облечена като Сатурн
нали не вярваш, че е добра идея да ритам срещу му
п.п. И ти ли със СЛВ в 1 - велкъм ту май върлд
Отново няма да се съглася - Сатурн не е никаква съдба. Той е скеле и някакъв норматив, който спасява електроните да не излетят от еуфория в свободния космос - малко като гравитация, където биха се самозапалили още на изхода от атмосферата, но и ги придърпва към земята - малко като уп с дупе върху морето при скок от високи скали - ПЛЯЯЯССС и после не можеш да седнеш 2 дни, защото те боли и кожата, и костите чак от силния плясък, а уж водата била мека после, и уж си скачал стотици пъти преди - без да се пляснеш така, та чак да се контузиш, и уж го правиш за удоволствие...
Ц ц ц...
Съдбата си е съдба - и като спомена СЛВ - можем повече на него да е припишем, отколкото на Сатурн... Пък и Съдбата е нещо относително... Малко като суеверията - ако им се поддадем - хоп - започват да се случват... Затова не обичам ритуалниченето... Твърде обсесивно-колпулсивно ми е някак...
Вчера се видях с една от близките ми приятелки. Покрай разни нейни близки доста се е запалила по Дъновизма. И ми разказваше /тя не си позволява много да дълбае за дъновизма пред мен, защото знае мнението ми - а именно, че това си е вид секта, ака - религия, макар да претендира за "учение", което е съвместимо с всяка религия в класическия смисъл - си изпълнява всички основни характеристики, за да бъде наречено и религия, и секта, все едно - това за моите философко-теософски възгледи /
Та моята приятелка взе да ми разказва за брат си - също дъновист от десетина години, също мой добър приятел, който бил станал много възвисен и стриктен в духовността и природосъобразността си.
Аз като една тъпа и разпиляна от чувства фиксирана марсиасала луна - и казах - добре де, ама всичко това не му ли пречи на ежедневието, не го ли ограничава социално и времево? Защото тя ми описа как точно водел той новия си живот:
ставане всеки ден в 5.30, гимнастика в спалнята, стриктен тоалет, който няма да описвам, после събиране на опрана в морската градина, супер стриктна хранителна диета - веганска, естествено, ин още хиляди и хиляди ритуали и норми самоналожени, но фактически не самоналожени - а наложени от учителя гуру...
Странно ми е...
А тя - неее, изобщо не му пречи, всичко това го възвисява към вселената!
Щях да падна, наистина...
На фона на това й възхищение на моята приятелка, тя е на път да си прецака напълно брака, защото мъжът й споделя в най-общ лан моята нетърпимост към всякакви ритуали, продиктувани от разни гурута, които тя опитва да налага над семейния им живот, диета, режим, дете и всичко въобще...
Истина е, че мъжът й не е особено духовен, но поне е земен човек, обича я, поне до неотдавна беше очевидно, че я обичаше, и тя го обичаше също...
Сега се е затрупала с книги, схеми за спазване, диети, рецепти, мантри, и какво ли не...
Факт е, че доста хора си живеят така и се чувстват чудесно. Но от познатите ми стриктни дъновисти всъщност няма хора със здрави семейства, катос е замисля... И тук въпросът е кое на кого е приоритетно... И кое чувства и приема за всоя съдба - и пак се връщаме на свободния избор. Защото няма как да с еклонираме, и няма как да сме 10 в 1.
На мен сякаш последните години ми е най-лесно да се правя, че ме няма, че съм стопирала живота си на пауза, и когато проблемите с другите преминат някак - може би ще се събудя като спящата красавица и ще продължа. А може би не. Все по-често си мисля, че може би не. Защото - скоро един приятел ме попита да му дам дефиния за реалност, и аз, без да мисля много изтърсих следното:
реалност=тук+сега+аз
И всъщност наистина - друга реалност не съществува, освен тази тленната и напълно субективно наша си, материална.
|
Re: Пак за астрологията [re: abroadabroad]
