|
От къде знаеме, че не са равни щастието и нещастието?
Хехе :)
Ще ти нарисувам как точно не са равни щастие и нещастие. Не са равни както:
1. Да имаш 1 млн. паричкив ръцете си, и да са си твои <=> Да имаш 1 млн. парички за връщане, а да нямаш никакви твои, и да нямаш и работа, и трудови сили и капацитети за връщането/възстановяването им
2. Да имаш мъж и две дечица, майка и баща, да можеш да ги гушнеш във всеки един момент, и всичко да върви към порастване на децата, остаряване заедно на другите <=> да си напълно сама - загубила в гробищата обичан мъж + две дечица, + обичани майка и баща. Знаела си какво е да ги имаш, но вече старееш сама, и в ръцете си имаш само неутешима и незаменима загуба и празнота.
Та така - не са равни щастие и нещастие.
От къде знаеме, че не са равни щастието и нещастието?
Може би по-лесно осъзнаваме нещастието. Може би сме нещастни, когато не сме осъзнали щастието си. Обаче защо пък по-лесно да осъзнаваме нещастието?
Да. Тук си права, повечето хора по-лесно им е да усетят нещастието. И си има причини за това - то е по-драматично, по-ярко - поне обикновено е така, и идва по-изведнън.
Аз никога не съм била от тях. Както споменях, бидейки драма царкиня, аз си намирам драма във всичко. И в ходенето до бакалията, изпращането за абитуриентка на сестричето, първа среща с желано момче, първи работен ден от новия план, завеждане на мама на лекар, и т.н... И си ги чествам всичките тези мънички щастия. Принуждавам и другите да ги честват край/с мен
Усети ли през нощта земетресението? Какво си помисли, ако си се събудила?
Усетих. Вчера имахме спешност у дома - някой получи инфаркт, и беше сравнително натопорчено през целия ден. Вечерта се изсипаха цяла рота, и аз ги сроявах. Една част от ротата останаха да спят тук. Наложи се да се събудят за земетресението, понеже кучето издивя още при първия трус. На мен ми беше смешно, макар да си представих за ми гледките от Истанбул и Япония, видяни по телевизията. Но в крайна сметка, не ми беше нито изненадващо, нито особено адреналинно по повод земетресението.
Говорех им филостофствания от дърво, докато брояха колко пъти ще се килне някоя лампа, или колко книжки ще паднат от някоя библиотечка.
И все пак тук пораженията не бяха значителни. Преди две-три години имаше земетресение, което напука някои от плочките в коридора. Още не съм ги сменила.
Аз харсевам белезите от преживяни земетресения всъщност. Пазя си ги да си припомням.
|
Re: Пак за астрологията [re: AH_]
