Абсолютно вечно щастие не е възможно, но абсолютно блаженство е.
Ошо надълго и нашироко и всеки път обяснява защо не е възможно непрекъснато щастие, обаче аз вече забравих обясненията.
КаБала казва, че ние имаме съсъд, съдинка, който се пълни със светлина - пълненето на светлина предизвиква щастие, напълването - липса на щастие.
Така растем - малка съдинка-пълни се, става по-голяма-пълни се, става по-голяма...на света няма нищо друго освен светлина и желание. Ние сме желанието, съсъдът, светлината е творецът. Горе долу така излиза.
И трябва да изпитаме всички желания и да ги напълним, за да израстнем над тях.
А процеса на пълнене на желанието е щастието.
Като пиене на вода - когато си жаден, утоляваш жаждата и си щастлив, но почти веднага си утолен и ставаш нещастен.
Единственият начин да си вечно щастлив е да отдаваш онова, което получаваш, да си само проводник и тогава никога няма да се напълниш, защото не си просто една съдинка, а проводник, капацитетът ти за приемаш светлина става безкраен.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|