За пръв път тези дни разсъждавам по тези въпроси. Може и да не съм прав, а и главата ми е пълна с други неща, та нямам време да анализирам достатъчно задълбочено казуса...
Въпреки всичко обаче си мисля, че в най-най-най ранно време, когато ХОРАТА СА БИЛИ ПОЛУМАЙМУНИ, са се хранели с растения. Доколкото си спомням от далечните ми ученически години - ДОСТА стотин години са трябвали, за да се превърнем в хора. През цялото това време сме били тревоядни (най-едро казано). Хубаво, станали сме хора в един момент... а колко време според теб е било нужно, за да стана първобитна "домакиня", разполагаща с едностайна пещера, ОГЪН и всичко друго, необходимо за да МИ ПОТРЯБВА месо? Или някой от мъжете ми (разбирай - някой от тези с които си лягам ) - се сети да изобрети оръжие за убиване на огромните дзверове, после - да ме убеди, че СУРОВОТО месо е по-вкусно от корените, с които съм се хранила, докато съм била маймуна? КОГА сме открили огъня? Колко от мъжете са загинали в неравна борба с огромищата, и през това време аз и дечурлигите НЕ СМЕ умряли от глад, нали? Защото сме дъвкали растения...
Пък и - знам стотици хиляди хора, които живеят отлично БЕЗ месо, но не познавам нито един, който отлично живее САМО С МЕСО И ТЕСТЕНИ...
Да направя уговорка - аз си ям месо съвсем нормално. Разсъжденията ми са принципни.
"""Винаги има поне още една гледна точка... """
|