ми омръзна да чета само жени и като съзрях един висок, един прелестно обосноваващ мението си мъж и реших да се включа, признавам
Не съм се изгубила, тук съм и ви чета, но нещо не ми се пише- от време на време получавам по някои писъмце на пощата от тревожни души тук, каквито сме ние всичките и ми става хубаво...защото в тревогите, в борбата, в тежкото срещаш добри хора и остават покрай теб достатъчно дълго време, за да запазиш постигнатото и пребореното.Вероятно трудните моменти идват точно за това, да те стръскат и да прецениш с какво разполагаш и на какво наистина можеш да разчиташ.От своето отслабване разбрах само едно, че мога да разчитам единствено на себе си, което е нелоша школа за едан разглезена жена като мен, каквато бях.
Толкова с искреното и личното:))
А теб те наблюдавам внимателно, ако те присърби носле- да се сетиш, ахаааа обтадеждената пак ме чете!
По темата, която ти разгърна- току-що изпратих писъмце на приятен човек от тук и ми остана следното в главата, което казах по повод тази ни тема тук-
"спорят кой дебел е и защо такъв е, както и има ли право да остане такъв..сякаш ние сме съдници на хората и можем да кажем кой какъв да бъде в собственият си живот.Постоянно казваме,че не се интересуваме от околните и не им налагаме своите модели и се разграничаваме от масата, а всъщност искаме всички на нас да приличат или пък да се уеднаквят с някакви размери.
Всеки да бъде онова, което може в момента"
това, ако да съм го възстановила точно, направо съм робот, но нещо такова беше и с това се изчерпва участието ми в тази тема....освен, ако Blake не се включи с малко повече чувсто за хумор и не разтуши тази еднаква атмосфера постоянна в клуба- отслабваме, затова сме зли и гладни, спорещи и неженствени..имам новина за вас, животът е хубав!
|