"не е нормално да поставяме банички и пастички на толкова важно място в ерархията на чувствата си и да отъждествяваме щастието с тях. "
Прекалено профанизираш изказванията ми. Може би просто така ти е удобно.
Други тук, защитници на моята теза, написаха съвсем ясно, че не им е приятна идеята до края на живота си да се ограничават. Именно в ограничението е въпроса, а не точно в пастичките. Дали е престъпление, че страхотно много обичам грозде и банани, например? Че динята я обожавам с меко мазно сирене? Че не понасям горчиво кафе или прясно мляко и чай с малко, или не дай Боже - БЕЗ захар? Че предпочитам стандартните български МАНДЖИ, а не парче месо, хвърлено на скара, с някаква суха салата? (А манджите, както знаеш, вървят с хляб И са доста полезни.). Че страхотно много си падам по всякакви сиренета "бри" и друг вид сини и жълти мазни млечни изделия?
Хайде да не описвам повече. Именно мисълта, че ако някак, стискайки зъби, успея да достигна "идеалното" тегло, за 1,2 или 3 години, ВЪПРЕКИ ТОВА никога няма да мога да си разрешавам горните неща в желаните от мен количества, ме кара да се откажа. Защото един банан или 5 зърна грозде на месец не ми стигат. Искам да живея живота си ПРИЯТНО. И след като има хора, които не си слагат нито горните ограничения, нито някакви други изобщо, а са в цветущо здраве, с добри семейства и обществено положение - ДА, склонна съм да приема тези 15 килограма отгоре и да живея като тях.
И не желая някой да ме обявява за човек втора ръка, пълен с комплекси, или да ми обяснява колко некачествен е животът ми. Защото, както прочетох, много хора не смятат така.
А това, което най-много желая, и заради което прописах тук, е да не го втълпяваме и в главите на младите.
|