Хайде и аз да се изкажа...
Размислите и страстите, които ми причинихте в този клуб ме накараха да погледна живота от гледна точка, през която не съм поглеждала към този момент.
Относно това кой колко е успял...разбира се, че е различно и строго индивидуално, всеки е добър в нещо си, даже в много неща, но на различни нива.
Изпълнителната директорка на фирмата, в която работя е доста пълничка...не мога точно да преценявам мерки и теглилки, пък и е нисичка...не знам има ли 100 или не, но е определено доста пълничка. Та, за нея казват, че е сред най-добрите в областта...непрекъснато я канят във фирми с международно значение. Да, може би не я харесват като жена...не знам. Но не съм виждала досега някой да умее да борави толкова страхотно с работата си.
Пример 2. Малко нескромно, но аз... Не за друго, а защото през по-голямата част от съзнателния си живот все съм била тлъстичка.
Където и да съм кандидатствала за работа - винаги са ме одобрявали. Винаги съм се разбирала страхотно с колегите. Всички виждат в мен страхотен потенциал /чак странно за мен/. Друг е вече въпроса мъжете до колко гледат на мен като на жена, като на секса в мен...защото се опитвам все по-често да си представям, че съм мъж и срещу мен е женското ми аз - ами не е особено секси, уви.
Относно виталността...във фирмата, в която работя преобладават слабите, но по тим билдингите само аз скачам по дансинга и катеря планините като диво козле. Може би тук намесваме и други качества, но категорично отказвам да приема, че съм мудна или бавна...или не мисля правилно, защото съм почти 100 кила. Както и, че мисълта ще ми се избистри след няколко месеца, когато живот и здраве отслабна.
Преди време посещавах една хомеопатка...та, тя казваше, че по-едрите хора, действат по-внушително и излъчват повече респект от по-слабите. Даде ми и пример със себе си...когато следвала медицина, учила като луда и знанията й били на високо ниво...уви, отличните точки обирала по-едра колежка, с не толкова солидни знания /историята си я спомнямам смътно, само като пример я давам/.

Мисълта ми се стича. Уморена съм до болка от работохолизма, дето ме е споходил...или по-точно, дето съм си го причинила. Извинете ме, ако на места не съм се изразила както трябва...вярвам, че ще ми разберете основната идея.