От години следя (не особено старателно дискусиите ви) и да си призная, ги отминавах пренебрежително. Смехотворни ми се струват всички тези вълнения за грамчета и сантиметри.
Но напоследък се развихриха интересни дискусии и реших да се включа.

Моите килограми също не са малко за ръста ми (само 1,60 м), но никога не съм опитвала да отслабна. Винаги съм го искала, но като знам, че генно съм предразположена към това и неминуемо рано или късно ще си върна всичко с лихвите, се отказвах. Ако успея да сваля дори 10 кг ще съм много щастлива, повече не искам. Все пак съм на 41 и е малко пресилено да се стремя към тегло 50 или 55 кг. Дори като девойка съм била около 58-60. Но не мога да понеса да изпитвам до края на живота си перманентно чувство на глад, въпреки че то най-остро се усеща само в началото.
Смятам, че една жена по-лесно може да отслабне ако е сама и няма никакви ангажименти към семейство (деца и съпруг). Тогава е някак си по-лесно да прескочиш ядене, да готвиш олекотено и диетично. Ако зависеше от мен щях да ям само пиле, риба и много зеленчуци. Многото зеленчуци и сега ги ям, но също и много други неща покрай тях. Все пак имам и едно предимство - мога спокойно да мина без всякакви баници, сладкиши, торти, сладоледи... Не пия сиропи и газирано, само вино понякога с обяда и вечерята. Така че ако се напъна може и да сваля малко.

Живея в чужбина и тук има мнооого дебеланки, щастливи дебеланки, аз съм вейка в сравнение с тях. Заемащи отговорни постове, висши чиновнички, бизнесменки... Има и неугледни дебеланки - безформени коси и дрехи, зле соанирани, но и през ум не им минава да опитат да отслабнат. Съпрузите на повечето са слаби и симпатични, което много ме смая в началото. Е, как живеят те с теглото си и са щастливи при това.

Така че въпрос на вътрешно усещане. Разбира се болезнената пълнота, освен че е неестетчна е и опасна за здравето. Но 5-10 кг в повече, дори 15 в сравнение с младежката възраст, струва ли си да бъдем нещастни от това до края на дните ни ?