Не съм руски танк, за да премина през хората и обстоятелствата, създавайки си собствена битка с на пръв изглед мирни цели, за постигане на оптимално тегло...не искам и за съветник Смъртта, защото когато детето ми умираше, това бе последното, което исках от нея!

Не чета Кастанеда, Куелю също.Сега чета Дюкан, но не се вманиачвам.
Аз съм мек, толерантен човек, но имам още много да уча, за да стана достатъчно стабилна, за да могат другите още повече да разчитат на мен.Това искам и не мисля, че има нещо лошо в това да разчиташ на другите, в това е смисълът на любовта и приятелството.Иначе направо няма смисъл от този живот- остава материалитета.
Нещата не можеш да вземеш в свои ръце, защото нещата са съвкупност от обстоятелства, събития и същото това при други хора- можеш само да се молиш за хубаво време и добри хора, които ще срещаш по пътя си, повтарям се.
Непреклонни решения не взимам, защото преклонената глава е мислеща глава, непреклонното сърце вече, да- то е градивно.
Последни битки, окончателни решения, смъртен съветник...Апокалипсис сега ми се струва твоят път с Дюкан, толкова настървеност...че чак моите пръсти посивяха.

За човешките стъпки има мотиви, зад всяко действие стои мотив....дори зад всяка идея има мотив.Нима е необходимо да докажем тук, че добрата мотивация е супер стимулация..едва ли.
По-важното е когато човек поизгуби светлинката да я намира в абзац от тема, да не му се налага да се оправада, че търси мотив, подкпепа или просот усмивка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите