Т.е... да започна с Дюкан.
и сега започват да ми изникват въпросите и притесненията.Ами бъбреците ми, ами жлъчката ми, ами месото няма ли да ми насложи в тялото ракови клетки по някъкав начин-все пак е токсичен хранителен продукт, ами болестта на богатите-подаграта,дали няма да си я докарам.
Нали не те предизвиквам с тези въпроси, не се заяждам-ПРОСТО ИСТИНСКИ МЕ ПРИТЕСНЯВАТ.

Да , ще ти призная аз 15 години живея по системата на Емилова -не минава година без поне по 20-тина дена да не съм била на глад-чай и плодове. И зная усещането какво е , и зная мисленето какво е. И зная лицето ми какво става-кожата ми става като бебешка, но е трудно-мамка му да се преодолее онзи момент в който да можеш да кажеш не и да оставиш чинията настрани и да си се нахранил вместо с една паница с две.
Да , аз за сега съм млада-все още с по здрави органи- и може би ще устои организма ми на Дюкан. И не ме е страх да го започна и стриктно да го правя.
Но защо нещо в мен се бори с този режим.
Да може би ще си кажеш,когато отслабнеш и се погледнеш в огледалото след направена диета Дюкан ще си промениш мисленето-да може би.Но за месото как да си променя мисленето-че не е токсичен продукт -като е.
От Емилова не съм се отказала, но и сили нямам вече да се боря със слабата си воля.Говоря за момента след глада-захранването ,на което винаги се провалям ,защото незнам какво значи малко,по малко или един колко си.
И после когато трябва пак да е по малко включването на всичко а аз на очи това малко не успявам да го премеря.Аз го меря на апетит.
И тук никой не ми е виновен нали. има много логика в книгата на Дюкан ,че месото или рибата по добре да го кажа-засища за часове и не си като обезумял от глад . Всъщност не е логика , а действителност.
Но аз гледам и то другата страна-какво все пак аз слагам в този стомах-до колко то е полезно за органите ми-за организма ми.Не , че шоколада не вреди,но там вече е ясно на всички що се нахвърлям върху него.