Не че самО по себе си е лошо да пишеш проповед и лично отправено назидание (напротив, беше ми интересно да ги прочета), но в контекста на тук обсъжданата тема те ми изглеждат случайно прикачени, без да изказват твърдения, аргументи и контрааргументи по нея.

Това, което споменаваш за "Юридическия догмат за Изкуплението" и неприемането му от Православието, е интересно, но няма директно общо с темата за господството на Църквата в този свят. Калвинистката Реконструкция приема напълно този догмат и ако все пак се опитам да намеря някаква връзка с темата, това е една от многото грешки на това протестантско движение, при все ценните му собствено реконструкционистки идеи.

Нито е библейска, нито е светоотческа протестанстката доктрина, според която индивидуалните вярващи в Иисус Христос получават, всеки поотделно, "юридическо" (библейски по-коректно би било да кажем "заветно") вменяване на Христовата праведност и действено покорство пред Отца. Църквата като общност със сигурност получава подобно заветно вменяване, но всеки кръстен в нея индивид получава Божията благодат в Христос само доколкото сам се стреми към праведен живот и действено се покорява пред Триединния Бог, участвайки в църковния литургичен живот и разпространявайки и извън храмовете, с личен пример и слово, пазеното от Светата Църква правилно богоучение и богослужение, сиреч православие.

Чрез тайнството св. Кръщение индивидът влиза в заветни отношения с Бога, но само и единствено чрез участие в Църквата Му, в заветната общност на Бога. И в Стария и в Новия завет това е съвсем очевидно - Бог сключва завет с цялата общност, посредством нейните заветни глави, а не с всеки отделен индивид поотделно. Всеки новоприет и новопостъпил в тази заветна общност индивид става приемник на благодатта и закона, на правата и задълженията на съответния завет, но само доколкото е член на заветната общност.

- Аз си общувам лично с Джизъс, той ме е изкупил и спасил лично мен и не ми пука за никакви видими религиозни институции. - това е най-нелепата протестантска измишльотина, която, разбира се, като подмолна "духновна" медитация и практика е съществувала от векове в Църквата сред някои егоцентрични, възгордяли се и забравили призванието си монаси и шарлатанстващи свещенослужители, но никога не е била институционализирана и богословски защитавана в светоотческото Православие.

Монахът-подвижник е застъпник за миряните, а не се жертва, не се труди и не се моли само за собствената си душа.

Реакцията на августниският монах Мартин Лутер срещу индулгентската шарлатания на доминиканския монах Йохан Тецел (хвани единия, удари другия) е на идеологическо равнище логична развръзка на римокатолическото късносредновековно отстъпление от светоотческото учение и на все по-големия и все по-небалансиран наблег върху задгробната съдба на отделната душица на всяко индивидуално човешко същество за сметка на обективния единен общностен литургичен живот на видимата Църква. По-късните свади между калвинисти и арминиани (хвани едните, удари другите) продължават тази тенденция на увеличаващ се акцент върху спасението на индивида за сметка на общността.

Библейското и светоотческо учение разглежда индивида като средство за пребъдването на общността, а модернизмът, бил той римокатолически, протестантски, или (псевдо)православен, обратно, разглежда общността като средство за пребъдването на индивида.

Не знам какво в постингите ми ти се е сторило като мрънкане. Може би употребяваш тази дума поради някаква механична реакция на това, че аз "обвиних" верските ти възгледи в пораженчество и отстъпленчество спрямо Божието поръчение за завладяване на света и че откривам елементи на ненужно жалване в иначе интересните ти постинги. Аз не се оплаквам от "лошия" днешен свят, защото виждам християнски храмове и символи навсякъде в света, който обитавам; и най-важното - това е обективният свят-цивилизация, а не онзи на въображението ми; дори летоброенето на този свят е христоцентрично. Утре, както си ходя по улицата, може да ми падне тухла върху главата и да пукна на място, съвсем нелепо и негероично, но градежът на Божието Царство ще продължи, христоцентричната цивилизация ще остане. Това е най-важното и на този процес се опитвам да съдействам всеки ден; или по-скромно: на този процес се опитвам поне да не преча всеки ден; и със сигурност за този процес се моля всеки ден, както сам Господ ме е учил, или по-точно: за този процес НИЕ-Църквата се молим всеки ден, както сам Господ НИ е учил, защото става дума за общностна молитва от първо лице множествено число:

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния* ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.

Мерси за пожеланието, успех и на теб!

Изказаните от теб примери, впечатления, възгледи, интерпретации и пр. за мен са достатъчно интересни и ги чета докрай, но - пак казвам - понякога ми се струват случайно прикачени и биха стояли по-добре в отделна, съотстващо озаглавена тема.


_________________
* под насъщния ни хляб се има предвид не толкова ежедневната храна, колкото евхаристийната просфора и в по-общ смисъл храната на въплътеното Слово, която насъщна храна, за разлика от ежедневната храна, която християните поглъщат извън храма и често заедно с невярващи, се приема в пълнота единствено по време на църковното богослужение заедно с другите православно вярващи и абсолютно поравно от всички, независимо от биологическите им, поведенческите им, социално-икономическите им и пр. различия

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)