И аз ти благодаря за включването, но продължавам, уважавайки елементи от позицията ти, като цяло да не съм съгласен с нея.
Едно, че аз не съм начинаещ в християнската вярата ентусиаст, макар да съм до някаква степен начинаещ в преоткритата от мен - преди, да речем, три години - православна вяра, като автентичната християнска вяра.
Друго, че сравнението на богословски и богослужебни традиции ме доведе до един своеобразен екуменизъм, но православно центриран. Все по-малко ме интересува темата, кой сектант в кой кръг на ада ще отиде. Например, спрямо откровено презираните от мен до неотдавна т.нар. "петдесятни" и "харизматични" групи аз вече питая умерена симпатия, дотолкова, доколкото хвалението им, текстовете на най-важните им химни, без сами да го съзнават, съдържа едно напълно евхаристийно храмово богословие, макар и под леко профанирана форма. Пасторите на баптисти, петдесятници и пр. нелитургични сектанти им говорят от амвоните, че Христовата Кръв е пролята веднъж завинаги на Голгота и вече си е свършила работата и връзката ни с нея е само духновно-ретроспективна, а прилагането й към нас е само духовно-проспективно, но в химните си пеят тъкмо за тук-и-сега действащата, непосредствено присъстваща и осезаема Кръв на Агнеца. Това е една много вярна литургична интуиция, макар и позаглушена от грешното им богословие.
Плътта и Кръвта на Агнеца дава сила и живот и присъства в православната храмова Св. Евхаристия. Дай Боже все повече нелитургични християни да се заслушат в химните си и да достигнат до същинските дарове на Св. Дух, които се получават чрез Св. Литургия и Св. Тайнства на Православната Църква.
В НЗ се описва съграждането на Божието Царство, което е като квас, който постепенно набухва, надига, възкресява цялото тесто на този свят (затова просфората е от квасен хляб). Първите обръщенци и мартири (свидетели) на Божието Царство, идващо чрез Иисус Христос, са изключения от тогавашната тълпа, но това не означава, че тези изключения е нямало да дадат "заразителен" пример на по-големи маси хора и да наложат Христовият Кръст и Благовестие като най-важни духовни и ритуални елементи в цивилизования свят. Както е и станало, вече от много векове насам. Църквата Христова победи онзи загнил свят на обезнаследени юдеи и гръко-римски поганци и започна да властва над земята до предстоящ пълен триумф.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|