Приемам бележките ви, но аз нарочно наблягам повече върху несубективните аспекти на онова най-важно нещо, за което се молим всеки ден на Бога -
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята
В светлината на Великото Поръчение от края на ев. от Матея -
И като се приближи Иисус, заговори и им рече:
даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
И тъй, идете, научете всички народи, като ги
кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,
и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал,
и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Амин.
- и в светлината на по-несъвършения, но прототипен, завет с Ной -
И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече:
плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);
да се боят и да треперят от вас всички зверове земни
(и всичкият земен добитък) и всички небесни птици,
всичко, що се движи по земята, и всички морски риби:
във ваши ръце са те предадени; всичко, що се движи и
живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви
всичко
(Бит. 9)
- става дума за пълномощно за завладяване на този видим свят, а не само за спечелване на души за "отвъдното". Още оттогава, от периода на Възкресението, явяването пред учениците и Възнесението Му, Христос царува и царуването Му - чрез царуването на Църквата Му, на която Той е Глава - обхваща все повече територии и области на живота до деня, когато няма да остане нито едно безбожно началство, власт и сила. Това е процес на растеж от апостолски времена до днес, с активно участие на Църквата, на епископите и презвитерите (началниците и старейшините), а не предълъг период на християнско безсилие пред безбожния свят последван от драматургична намеса на внезапен "deus ex machina", както си въобразяват хилиастите и съвременните премилениалисти с ученията им за внезапно "грабване" и пр.
Ако няма подобен, гарантиран от Господа, процес на растеж, то действително нека...
Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
Но щом имаме категоричното свидетелство за Великото Поръчение от края на ев. на св. Матей и щом знаем, че усилията ни по съграждане на Божието Царство на земята и по унищожаване на безбожните сили няма да са напразни, то отдаването на чревоугодие, похот и пр. непосредствено угаждащи, но губителни в дългосрочен план страсти, не само е безбожно и заслужаващо вечно наказание, но и още в този живот е наказващо и водещо до голямо неудовлетворение, чувство за отпадналост от победоносния процес на завладяване, преобразяване и прераждане на света.
а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството
Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.
Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.
(1 Кор. 15)
Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.
|