OK, това за омаловажаването на индивида е важна бележка и аз точно затова призовавам, да се концентрираме върху индивидуалността в този живот, а не в онзи. Или, другояче казано, да индвестираме в индивидуалността повече като социална, правна и икономическа привилегия , която следващите раждащи се наследяват, а не като някакво мумифициране на днешни индивидуални самосъзнания, които не искат да приемат мислълта, че утре няма да ги има и на тяхно място ще дойдат техните деца. Едно е да се отицава тази привилегия на модерния правно-инономичен индивидуализъм приживе - аз съм далеч от това отрицание, - съвсем друго е да се отрича мита за мумифицираните индивидуални самосъзнания - това вече с пълна сила правя и призовавам да се прави такова важно разграничение. Правата и свободите на индивида са важни тъкмо в този живот и не трябва да се засенчват от визията за някакъв бъдещ фантасмагоричен живот на индивидуални самосъзнания в небесните селения.
Божието Царство не е като холивудски филм за внезапно нашествие на извънземни, а е като семе, което постепенно расте и дава преизобилен плод.
Иначе, за уж малкия процент човечество, който се радва на цивилизационния прогрес, бих напомнил само, че в тази тема не говорех за субективното възприятие, а за обективни дадености. Богатството на субективното възприятие, вкл. дълбините и нюансите на депресивното самопреживяване, зависи от богатството и разбнообразието на обективните материално-възпроизвеодителни процеси, които доминират ландшафта. Това, че някакъв процент от еди кое си общество има такова или онакова богатство и разнообразие от депресивни самопреживявания, доказва, а не опровергава, обективната ситуация на богатството и разбообразието на материално-възпроизводителните процеси. Едва ли в някое примитивно канибалско общество е имало депресия и поетично-опосреден реваншистки патос срещу елита. Не са могли хорицата да си позволят подобен лукс.
Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.
|