|
"
Да дойдем до думата възкресение. Възкресението е най-същественото, което изключва всичките възможности на мъчения и вътрешни недоразумения, състояния, в които човек съзнава, че той не може да умира. Човек, който съзнава в дадения случай, че при всичките сегашни противоречия той е господар, той не съзнава, че е сиромах. Този човек на възкресението той е господар навсякъде. Той може да живее на Земята, пък може да иде и на Слънцето, може да иде и на Месечината, може да иде където иска, където поиска душата му, свободен е той. Ако иска, може да стане сиромах; ако иска, може да стане богат; ако иска, може да стане учен; ако иска, може да стане прост, може да стане болен, може да завземе всички положения. Стане болен, за да бъде достъпен за болестите. Той не е болен, но се прави на болен. Само разликата е тази, че този, който е възкръснал, смъртта, като го хване, другояче постъпва. Изпочупва си всичките зъби. Смъртта, като хване един възкръснал човек, казва: “Оставете го, той не е за мене.” Смъртта, като сдъвка един възкръснал човек, втори път не го бута. Като го види: “Отдалече” казва. Даже и най-здравите зъби на смъртта ги е страх от един възкръснал човек. Питам, щом смъртта се уплаши от тебе, от кого ще се плашиш какво ще стане с тебе. Сега във вашия ум ще остане мисълта, туй нещо възможно ли е. Питам сега, ако ти си представиш един човешки зародиш под микроскопа защото много мъчно е човешкият зародиш да се различи от зародишите на каквото и да е друго животно и да ви попитат: “Нещо от този зародиш, човек може ли да излезе?”, казвате: “Невъзможно е.” Но този зародиш, като го туриш при известни условия, може да излезе цял един философ, може да излезе един светия, нещо ще излезе. То, като го гледаш такъв нищожен отвътре, ще кажеш: “Всичко може да стане, но от туй човек не може да стане.” Тия чудеса стават всеки ден. Ние търсим други някои чудеса.
"
|
Re: Възкресението [re: Enei]
