Колкото повече се замислям, толкова повече се убеждавам, че няма по-плътска, сатанинска прелест от идеята за прераждането, толкова неубедителна сама по себе си, защото е противна на всякаква логика и отвсякъде е ясно, че е диктувана от страха на човек от смъртта, от неизвестното след нея и от нежеланието му за усилие за духовна промяна, ами подклажда чакането наготово да постигнеш някакво духовно израстване и убеденост, че ще има втори, трети и пр. рунд, в който да оправиш нещата, а отговорност да не ти се търси.
Както и друг път съм писала, опитах се да чета една книжка на Дънов и по-големи глупости от тези за прераждането, интегрирано с християнството, не бях видяла. Във всички случаи, клубарите, които познавам тук, можете без страх за душите си да четете Дънов, ако ви се занимава. Не би могъл да разклати основанията на нито един вярващ човек.

...Pinson, pinson, pinson, pinson,
comme c'est curieux, les noms...