ХРИСТОВИЯТ ИМПУЛС КАТО ДЕЙСТВИТЕЛЕН ИМПУЛС
С К А З К А В Т О Р А
Мюнхен, 20 ноември 1911 г.
Христовият Импулс, който е навлязъл в развитието на човечеството, имаше такава решаваща сила, че неговите вълни ще продължават да действуват и в бъдещите епохи. В 4-та културна епоха той се прояви чрез това, че Христос се въплъти в едно физическо тяло. И сега ние отиваме към една епоха, в която този Импулс ще се прояви така, че хората ще възприемат Христа на астралното поле в етерна форма.
Вчера ние чухме, че в по-късни епохи Той ще бъде възприемаем в още по-висши форми в етерната и моралната сфера. Обаче, когато говорим така за Христовия Импулс, ние имаме действително работа с идеи, към които най-отрицателно и от хвърлящо се отнасят именно християнските църкви. За да бъде направен Христовия Импулс постепенно разбираем, сред напредващото развитие на човечеството бяха необходими важни мероприятия. До сега на хората липсваше именно това, да добият една разбиране за това. И който обгръща с поглед новите богословия, ще ви- ди, колко безпомощни са от една страна противниците на Християн- ството, но колко безпомощни са също онези, които вярват, че стоят на почвата на Християнството. Западното теософско движение би трябвало да бъде модерното духовно течение, което събужда едно разбиране на Християнството от истинските извори. При този негов стремеж срещу него възникнаха най-яростните съпротивления.
Ние трябва да си съставим една представа за източниците на самото Християнство. Тук поради липса на време не можем да споменем всички тези източници. Ще обърнем вниманието само върху онези, които са се разкрили на човечеството от 13-то столетие насам.
От 13-то столетие в духовния живот на човечеството бе внесено онова духовно движение, което е свързано с името Християн Розенкройц. За да може това, което е свързано с това име да навлезе въобще в духовното движение на по-новото време, в 13-то столетие беше станало необходимо една напълно определено духовно мероприятие. Тогава, когато духовния свят се беше затворил напълно за виждането на хората, се събра един важен колегиум от 12 мъдри мъже. Този колегиум обединяваше, разпределено един вид в различни отдели, всичко онова, което беше натрупано в онова време като духовно вникване във връзките на света. 7 от тези 12 мъдреци бяха получили чрез определени окултни процеси така да се каже като предадено от стари времена онова, което беше дошло от свещените индийски Риши като мъдрост на човечеството донесено от Атлантида. Четири от тези мъдри мъже бяха съединили в себе си чрез съответните окултни процеси онова, което се отнасяше за свещените тайни на индийците, персийците, египтианите и на Гръцко-римската епоха. И това, което 5-та следатлантска епоха можа да произведе до то- гава, беше мъдростта на 12-ия. Целият обсег на духовният живот беше открит на тези 12 мъдреци.
В онова време се знаеше, че трябваше да се прероди като дете една индивидуалност, която беше живяла по времето на Тайната на Голгота и беше участвувала в нея. Междувременно тази индивидуалност беше раз вила в различни въплъщения най- дълбокия пламък, преданост и любов. Колегиумът на 12-те мъдри мъже взе това дете скоро след като то се беше родило, и положи грижи за неговото израстване и възпитание. Изо- лирано от външния свят детето се намираше единствено под тяхното влияние, те бяха негови възпитатели също и за това, що се отнасяше за грижите на тялото. Детето се разви по един твърде особен начин, така щото също и това, което то носеше в себе си като висока духовност от много въплъщения, се изрази и във външното тяло. Неговото тяло беше наистина слабо и болничаво, обаче то като стана чудно прозрачно. То израсна и се разви до онова особено състояние, при което един светещ, блестящ дух обитаваше в едно прозрачно тяло. Чрез процеси на едно извънредно мъдро възпитание в неговата душа бе влъчено това, кое то можеше да се получи от предатлантските и следатлантски епохи чрез 12-те мъдри мъже. В душата на това дете бяха съединени всички съкровища на мъдростта чрез най-дълбоките душевни сили, а не чрез интелекта. След това в това в това дете настъпи едно твърде особено състояние. В едно напълно определено времето престана да яде, яви се като едно парализиране на всички външни жизнени дейности и младежът отрази обратно върху мъдрите мъже цялата приета от него мъдрост. Всеки един от мъдреците получи обратно това, което беше дал, обаче в преобразена форма. Тогава 12-те мъже почувствуваха: едвам сега ние получихме 12-те религии и светогледи като едно свързано единство! И от тогава в 12-те мъже живееше онова, което наричаме Розенкройцерско Християн- ство.


Младежът живя още само кратко време. Във външния свят ние наричаме тази индивидуалност Християн Розенкройц. Тя бе наречена така едвам в 14-то столетие. В 14-то столетие тази индивидуалност отново се прероди и живя повече от 100 години. Също и тогава, когато не беше въплъ- тена, тя действуваше чрез етерното тяло а именно винаги в смисъла, че чрез неговото влияние трябва да се развие по-нататък истинското Хри- стиянство, да стане то синтез на всички велики светогледи и религии. Християн Розенкройц действува и в наше време, или като въплътен във физическо тяло, или чрез своето етерно тяло, той действува озарява що в онова, което се разля в Западна Европа като основаване на синтеза на великите религии. Днес неговото влияние става все по-голямо. Някои хо- ра, които и не подозираме са избраници на този Християн Розенкройц. Днес можем вече да посочим един знак, чрез който Християн Розен- кройц избира навсякъде своите последователи. Много хора могат да открият този знак в пътя на техния живот. Той може да се прояви по хиляди начини, обаче тези различни начини се свеждат всички до един тип, който можем да охарактеризираме със следното описание.
Изборът може да стане например по следния начин. Да предположим, че някой човек предприема нещо. Той се стреми към успешното изпълнение на това предприятие и се насочва устремно към това, да стигне до целта. И докато в света той буйно се стреми към това - това може да бъде един човек с напълно материални разбирания - внезапно чува един глас: спри с това, което искаш! И този човек ще забележи, че това не е бил никакъв физически глас. Но да предположим, че той се е отказал от своето предприятие, изоставил е своето намерение. Тогава този човек може да констатира: ако би продължил да действува за постигане на своето намерение, той сигурно би загинал.
Тези два елемента са необходими, за да познаем: че това, което е пре- дупредило човека, е дошло от духовния свят, че смъртта би настъпила, ако започнатото предприятие би било действително изпълнено. Сле- дователно на бъдещия ученик се показва: всъщност ти беше спасен, а именно чрез едно предупреждение идващо от един свят, в който не се намираш сега. В действителност ти си вече умрял чрез отношенията на този физически свят, в който се намираш, и трябва да считаш своя по-нататъшен живот като един дар, подарен ти от духовния свят, този живот ти е бил подарен. И когато съответният човек се натъква на всичко това, той ще вземе тогава решението, да работи в едно духовно движе- ние. Ако това решение е взето, тогава изборът е станал. Така Християн Розенкройц за почва да избира своите последователи и при достатъчно внимателно разглеждане на живота мнозина биха стигнали до едно такова вътрешно събитие.

Хората, за които може да се каже, че са били свързани по такъв начин с Християн Розенкройц, или се свързват сега, това са онези, в които би трябвало да се роди първо едно по-дълбоко схващане на езотеричното Християнство. От това духовно течение, което е свързано с Християн Розенкройц, произхожда най-силната мощ, за да бъде направен разбираем Христовия Импулс в нашето време. Пътят към това е бил прокаран вече много по-рано: едно столетие преди Тайната н Голгота чрез Йешу бн Пандира, чиято главна мисия беше да подготви човечеството за идването на Христа. Той имаше един ученик, Маттай, чието име бе пренесено по-късно върху неговия последовател, който живееше по времето на Исуса от Назарет. Най-важното, което направи този Йешу бен Пандира, се състоеше в това, че той подготви Евангелието на Матея. Това, което се отнася към него, е взето от един ритуал на посвещението от древни времена. Написването е така замислено, че съдържанието е взето от древните мистерии, така например това, което се отнася за изкушението и други неща. Всички тези процеси ставащи сред развитието на човечеството трябваше да се разиграят също и на физическото поле. Това бе написано след това в скицирана форма от неговия ученик.
На Йешу бен Пандира не му бе простено най-тежкото нещо, което той предсказа. Той бе убит с камъни и след това окачен на кръст. Тази документална книга бе запазено за някои последователи, макар и дълбоко скрита. Това, което стана по-късно с нея, ни става най-ясно благодарение на това, че знаем това, което Йероним, великият църковен отец сам разказва за него: че той е получил Евангелието на Матия от една хри- стиянска секта. Тогава е съществувал един малък кръг, в който книгата е била тайно пазена и стигнала до Йероним чрез особени отношения. Епископът на Йероним му възложи да я преведе. Той самият разказва това. Обаче същевременно казва, книгата е написана така, че тя не трябва да стигне в ръцете на външно стоящи хора. Въпреки това я превежда така, че това, което в нея е забулено, да остане забулено и по-нататък. По-нататък Йероним казва, че той също не я разбира. Онова, което се роди по този начин, беше написано в такива писмени знаци, че един можеше да го изрази в обикновения език по един начин, друг някой по друг начин. То бе предадено на следващите поколения също по този начин. С тези неща работата стои следователно така, че всъщност светът не притежава още Евангелията. Ето защо напълно оправдано е, когато днес Евангелията се обясняват отново от духовното изследване, когато се прибягва до Акашовата Летопис, защото само там може да бъде намерена истинската форма.
Трябва да ни бъде наясно, че Християнството трябва да бъде извлечено в неговата истинска форма от неговите развалени. Колко много е необходимо това, ни показва между другото също фактът, че например в 1873 година във Франция са били преброени онези, за които можеше да се каже, че те принадлежат вътрешно на Християнството. Само една трета бяха в тази категория, а две трети не. И без съмнение това не бяха такива, които да не чувствуват никаква нужда за религия. Ние живеем именно така, че религиозните копнежи са насочени към Христа, обаче трябва да бъдат намерени отново истинските извори на Християнство то. и към тази цел ние виждаме да се сливат в едно духовно течение, което изхожда от Йешу бен Пандира и онова, което в началото на 13-ия век е свързано с Християн Розенкройц.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите