Здравейте, доиде и моето време да напиша как се роди моето слънчице.
Няма да забравя дните, в които четях с такова настървение разказите на мамите за тяхното раждене и чувствата, които ме вълнуваха още преди за бъде зачената моята красавица. Искрени благодарности на всички, които са писали тук!
И така, моето слънчице се роди на 29.12.2005 година в болница "Св. София", седем дни след термина. Няма как да ви опиша страха си от това, че преносвах. Всяка нощ заспивах с мисълта, че ще се роди и всеки ден се ослушвах за онези признаци, но уви нищо не се случваше. Всеки ден с таткото тичахме до болницата за запис на тоновете на бебето и всеки ден виждахме грейналите лица на мами и татковци, а само нешето не искаше да се видим.
Лекарят, който следеше бремеността ми д-р ВАСИЛЕВ на 27.12.2005 г. отсече - повече това бебе няма да го чакам, каза ми утре влизаш в патологията и вдруги ден ще си гушкаш бебето. Аз го погледнах изумена, но той ми каза няма какво да се учудваш случват се такива неща,ще предизвикаме раждането. За него това беше ясен случай, но за мен бе първата среща с бебето и бях много изплашена. Молех се да се роди преди това, но уви нямах никакви признаци. На 28.12.2005 година ме приеха в патологията на болницата без никакви индикации за раждане, нямах нито разкритие и нито една контракция, корема ми беше спокоен, а бебето сякаш му беше добре, защото все се въртеше насам натам. Когато ме приеха ми направиха гинекологичен преглед, който си беше много неприятен и отново направиха запис на тоновете на бебето. Изписаха ми едно хапче Цитотек, таткото отиде да го купи и казаха утре ще е. Вечерта ми дадоха една четвъртинка от хапчето и отново направиха запис на тоновете. Сутринта в 6.00 ме събудиха за още една четвърт и след един час тапата ми падна, а след още един започнаха леки контракции, наподобяващи леки менструални болки. Към 10 часа вече имах контракции през 10 минути и ме накараха да изпия още една четвърт от лекарството. Д-р ВАСИЛЕВ доиде към 13 часа прегледаме и ми каза, че имам 3 см разкритие и, че ще ме приемат в предродилна зала. Като чух това, направо се об;ещих защото имах болки, но чак нетърпими не бяха и го попитах сигурен ли си, а той се смееше и каза на таткото да си ходи, че привечер ще е голямото събитие. Така слязох в предродилна зала, таткото ми взе целия багаж и откра майка ми вкъщи, за да чакат там. В предродилна зала бях само аз и едно момиче, което беше прието ше в три през нощта и беше вече много измъчена. сложиха ми уреда за запис на тоновете и ми казаха така ще докато започнеш да раждаш. А болките започнаха да се усилват. Към два след обед вече бяха доста силни, но все пак имах две три мунути почивка между тях. Обаче кам два и половина вече крещях от болка, нямаше никаква почвка а само една убиствена болка, д-р ВАСИЛЕВ ми спука мехура и нареди на акушерката да ми сложат система с която щяло да се ускори раждането. Аз вече се тресях от болки и акушерката едва ми сложи абоката. Чух старшата акушерка да казва тази ако продължава да вие така ще и направя лично секцио. Пет минути след като ми сложиха системата почуствах главата на бебето между краката си и със все сила закрещях, че раждам. Акушерката доиде и каза така не става стига си викала, но все пак ме прегледа и каза бегом на масата, че раждаш. Едва се примъкнах до масата и след десет минути родих Анна, 3.100 кг и 50 см. Бях много щастлива. Искрени благодарности на целия екип и успех на всички мами.
|