Re: Моето раждане като по учебник / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Колкото и да не ми се вярваше,дойде и моят ред да се разпиша тук.А този момент ми изглеждаше в необозримо бъдеще...На 23 август в 4 сутринта бях разбудена от една рязка и остра контранкция.Станах и видях,че съм се сдобила и с няколко капки кръв.Направих си кафе и се лепнах пред компютъра,където до обяд си комуникирах с повечето от вас (благодарностите после).Заради контракциите не се усъмних,че ще раждам,но...отидох за 1 час цели 5 пъти по голяма нужда.И се сетих,че една мама тук беше казала,че по това се познавало,че ще раждаш.След като хубаво ме нахокахте да ида в болницата,реших да минем оттам,отивайки на пазар,че на другия ден-24-ти любимият имаше РД и бяхме поканили гости.Та отиваме наобяд в болницата,без багаж,без документи,ей така,за един мониторинг и после на пазар.Но...до пазар не се стигна.Прегледаха ме и ми казаха,че имам 5см разкритие.Имах някакви нередовни контракции,ама чак пък да раждам...не бях готова и взех да се моля да ме пуснат да си ходя,та сигурно ме взеха за пълно куку.Беше пълно с раждащи и нямаше свободна предродилна,та по тоя повод ни пъхнаха направо в една родилна и ни зарязаха.Любимият хукна за багажа,аз се панирах пред мониторите и нито приемах,нито предавах.Така стана 5 часа следобяд и се весна една акушерка да ме прегледа.Каза-охо,работата наближава.Каза,че всичко вътре било много разтегливо,имала съм вече 8см и ме накара да легна на леглото,тъй като аз досега си седях на един стол и твърдо отказвах да повярвам,че ще раждам.Легнах и контракциите започнаха да стават доста гаднички.Даде ми една миниатюрна цивилизована тубичка с гел или иначе казано-клизма.Сложих си я,но нямаше ефект вече.Та взе да ме боли и взех да се превивам и за мой ужас тялото ми започна абсолютно неконтролируемо да се напъва.100 пъти четох,че не бива да се напъваш преди да ти кажат,но ние с мъжа ми си бяхме все така сами в стаята и никой нищо не казва.Сълзи ми течаха от усилие да не се напъвам,но...напразно.Не ми бяха спукали мехура и аз започнах да си се напъвам насериозно.Тогава се спука и водите изтекоха и аз в този миг вече разбрах,че мърдане няма-ще се ражда.Нямах време да се панирам.Влезе пак акушерката и като ме видя-ахна.Главата му се виждала,разтича се,повика още една жена,разкрачиха ме и се започна едно напъване...ей това ми беше най-гадното от цялото раждане.Контракциите се търпяха,но това напъване без контрол...мога да нарека тази крайна фаза с една точна дума-животинско.Мъжът ми стоеше до мен,стисках го за ръката и напъвах с всяка клетка на тялото си,беше гадно.Усещах бебето как слиза и бях убедена,че няма да мине през скромната ми долна дупка...Както си бях писала и преди тук,че от самото излизане на ббето ме е страх,така си и стана.Наложи се епизиотомия,но срязването не болеше.Направиха го когато започна една контракция и се усети като леко парване.След това напънах и бебето излетя като тапа-цялото и изведнъж.Добре,че акушерката беше една 60-годишна вряла и кипяла,та успя да реагира и го хвана,но политна назад.За малко да го запратя на пода.Плоьоснаха ми го на корема,едно такова горещо и мокро,мъжът ми плачеше до мен ,а аз само си мислех-ох,край,свърши се и се сетих за Яна,дето така казала и нейната докторка й казала-напротив,сега се започва.Викнаха една докторка,която се зае да ме шие и сега съм с конци чак до гъза,с извинение,но минават,това да е.Натиснаха ме и дръпнаха пъпната връв,плацентата излезе.Разгледах я,наистина е гадна,както казвахте,ама не можеше да не я видя.Мъжът ми сряза пъпната връз с голяма гордост.Сложиха ми система и при мен дойде възрастната акушерка и каза-"Мило момиче,от много дълги години не съм имала толкова перфектно раждане,толкова изцяло подпомагана родилка от природата,толкова смела раждаща.Иска ми се всички раждания да минават така,като твоето-точно като по учебник".Зарадва ме,разбира се с тези думи,кой не би се зарадвал?Убедих се,че и 100 тома с разкази за раждане да прочетеш,пак няма да си наясно какво точно и как става.Но вече мина и сега си имаме един малък Кристиян.Хм,малък-роди се 3600 и при това 3 седмици преди термина.Представяте ли си след 20 дни колко щеше да бъде...брр...тогава епизиотомията ми трябваше да е до гръбнака отзад...
Не ви пиша болници и имена,защото съм в Брюксел.Малкото чудовище сега само яде и сере,аз имам цици като на Саманта Фокс и голяма нужда от сън.Но...то не може всички хубави неща накуп.Желая на всички,които им предстои да раждат,да мине леко и безпроблемно.
И сега да благодаря пак на всички вас.Бяхте ми през тези девет месеца незаменима опора,утеха и полезни,особено тук,където няма кого да питам и разпитвам.Знам,че ще сме заедно и сега,когато смених статута-от бъдеща,на настояща.Хиляди,хиляди благодарности на всички за съветите,съпричастието и милите пожелания след раждането.Иска ми се да ви спомена поименно,но малкият глист сигурно ще се събуди и няма да ми стигне времето.Милион целувки от мен.