Започнахме с едноседмично преносване и непрекъснати спекулации на тема секцио. В продължение на две седмици имаше от дъжд на вятър леки контракцийки, които – после разбрахме – бяха само подготовка към Големия момент. Начакахме се, но най-накрая и този момент дойде.

На 05.09. сутринта нещо бяло и слузесто изтече. След бърза консултация по телефона с лекаря, с който имахме уговорка, разбрахме, че било тапата. Записахме тоновете (за пети пореден път) и се прибрахме по живо – по здраво.

На следващия ден изтекоха водите. Обадихме се отново на доктора и тръгнахме към болницата. За своите перипетии няма да разказвам, не са интересни тук. Ще кажа само че не стигнах до приемен кабинет, тя трябваше да се оправя сама. И така. Приели я, записали пак тоновете на бебчо (перфектни както винаги), прегледали я (2-3 см разкритие в зависимост от дебелината на пръстите на преглеждащия; в Света София му казват „слагам една ръкавица“), приели я и й направили клизма (не било толкова гадно, колкото очаквала). Изръсих се бая парички за всички екстри, но си ги получихме. Е, питали я, дали е сигурна, че е за VIP-родилна зала, нищо че го пише в картона на челно място. VIP-родилната зала е хубава (бяхме я видели още на лекцията, която посетихме преди около месец и половина). Най-приятното е, че тя съвместява предродилна и родилна в едно, така че няма разходки из коридора, няма и висене в коридора след това. Но да не се отклонявам.

Аз се освестих и към 18 ч. отидох при нея. Още нямаше нищо. Само водите се доизтичаха, но иначе нямаше нито контракции, нито промяна в разкритието. Седях при нея докъм 22 без нищо да се случи. Акушерката тактично ми намекна да си отида, та да може тя да поспи малко – преди сутринта не се очакваше нищо. Прибрах се и си легнах.

Към 02 ч. се обади. Болките бяха започнали. Викала лекар, прегледал я. Нямало никаква промяна – 2 см разкритие, дебела шийка. Не искаше да отида при нея и аз пак се отдадох на Морфея.

В 05 ч. се обади отново. Звучеше коренно различно. Болките й бяха станали силни и начесто. Веднага отидох при нея. Занесох й дрешка и някакво мазило за нос, защото синузитът й точно сега беше решил да й запуши тотално носа.

Към 05:15 бях при нея. Тя лежеше на една страна. Имаше вече силни болки. Акушерката, която ме преведе, й „сложи една ръкавица“. Разкритието вече беше 6 см, а контракциите – стабилни и много начесто. Боцнаха й но-шпа в дупето и й включиха система, но каква – не разбрах. Трябва да е била окситоцин.

Към 06:00 отидохме до тоалетна. Заедно с изпишкването от нея започна да тече и кървава слуз. Акушерката каза, че така трябвало и че това били последните води – след тях бебето излиза. Дойде докторът. Прегледа я. Пълно разкритие, никаква шийка. Болките й бяха яки, а заради запушения нос и не можеше да диша както трябва. „Идва, идва!“ – това беше по-скоро писък от гърлото й. Веднага я качихме на масата. Вляха й нещо от спринцовка през абоката.

Два-три напъна бяха достатъчни: бебчо излезе.

Продишаха го и той изплака. Измиха го, повиха го и го сложиха в... и аз не знам точно какво е това, в което го сложиха. Бяха го настроили да затопля до 36.3°, но това не е единствената функция на тази джаджа. Както и да е. Тя го поиска и докато докторът я кърпеше (уж било малко, пък четири шева), бебчо лежа в прегръдките на мама.

Така се роди моят син. Нямах честта да срежа аз пъпната връв, но и без тая чест раждането на Борис-Михаил си остава най-великото събитие в живота ми. Накрая искам да кажа: мъже, присъствайте на раждането на децата си! Жени, изисквайте това от мъжете си. Както се изрази акушерката, „животът се ражда сред кръв, лайна и урина“. Приятно е да го направиш на чисти чаршафи, но трябва да го видиш и как се ражда – сред болката и кръвта. Иначе никога не можеш да оцениш мъченичеството на майката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Чeтa на 08.09.05 10:54.