Ето и обещания от мен разказ… Не, че има много за разказване просто, защото цялото приключение трая всичко на всичко половин –един час.
Събудих се през нощта в 02ч., не помня от зор да отида до WC или от болки. Походих напред назад из стаята, реших да си тегля един душ, за да видя дали болките няма да отшумят, за да си продължа сладкия сън, та да мога в 08.30 да постъпя в Токуда, както беше планирано. Поплисках се няколко минути, но в един момент реших, че положението става много напечено и побързах да се стегна, за да не родя във ваната (както преди да разбера, че ще раждам секцио, много ми се е искало). В 02.15ч. таткото вече се беше събудил от шума, който издавах и подскачаше нервно край мен, без да знае какво да прави. Опитът ми да засека честотата на контракциите се оказа безсмислен, тъй като нямаше какво да засичам - болеше си ме на по-често от 5 мин. Бях повече от сигурна, че съм започнала да раждам и се успокоявах с думите на повечето ми познати ( и уж достоверното инфо от книгите), че няма закъсняла за родилното първескиня. Едва успях да си облека тениска и гащеризон, нахлузих маратонките и в 02.30 вече бяхме в колата. Добре, че беше нощно време, защото като се имат предвид софийските задръствания, ако това се беше случило през деня, със сигурност щях да родя в колата! Приеха ме с пълно разкритие, едва стигна времето да ме качат в родилната зала. Спомням си как жената, която ме израждаше каза: „Чудесен случай, като за два през нощта – седалищно предлежание, тесен таз, конизацио!” Край мен се лутаха 5-6 акушерки и се опитваха да ме успокоят, понеже се мятах като луда. Гинекологът, който си бях избрала за секциото успя да дойде, само за да констатира, че вече съм родила. В 02.57ч. видях своето съкровище. Това е в общи линии. Екипът действаше доста експедитивно, още повече като се има предвид скоростта, с която родих .
В Токуда стаите са много комфортни, не си бях заявила ВИП, затова бях с още 3 момичета в 1 стая. Имахме 2 телевизора, акушерките се грижеха нон стоп за нас, на тези които не знаеха как да кърмят им беше показано, дори им носеха помпа за цедене на кърма, почти всички бяха много внимателни, казвам почти, защото всяко стадо си има черна овца ;) Хигиената беше на много високо ниво, всяка сутрин като взимаха бебчетата да им правят тоалет и да ги къпят ни викаха да гледаме и ни обясняваха какво се прави, отговаряха на въпросите ни. Нищо не съм носила от къщи за бебока, всичко от там се осигурява. Нощници, лигнин за родилките също. Храната също беше много прилична, съобразена с нашето състояние. С две думи, с грижите които полагаха за нас, изобщо не бързах да ме изписват от болницата .
|