Извинявайте, малко дълго се получи...
За моето раждане в Окръжна болница – София (сега Св. Анна)

Здравейте,
Бях си обещала и аз да разкажа в подробности за моето раждане, но докато мога да седя мина доста време и събитието някак си изгуби давност за аудиторията. А и честно казано ме вдъхнови разкана за Ню с кифлата – толкова премеждия от една нищо и никаква кифла 
Та по същество:
Изкарах изключително лека бременност, работих до средата на 7-ия месец на пълни обороти почти. Терминът ми беше за 06.06.2004 г. Виждах в тази дата някаква поличба – майка ми и баща ми имаха 30 годишнина от сватбата на този ден и си мислех, че едно внуче би бил най-големия подарък, който бих могла да им направя. А и 15.06 с мъжа ми правехме 2 години... Та и за него бях готова с подаръка. 
За последно бях на мерене на тонове на 04.06.2004 г и с Докторката ми се уговаряхме да идвам всеки ден следващата седмица да ми мери тоновете, защото нямаше никакви наченки бебока да излезе до 06.06. Общо взето и двете бяхме сигурни, че ще преносвам и коментирахме вариантите – дали да се планира секцио след 10 дни или да предизвикваме нормално раждане,а действието се развива някъде към 15,30-16,00 часа. С мъжа ми решихме, че така или иначе ще преносвам, да вземем да пообиколим за бойлер, който отдавна бяхме решили да сложим. Грабнахме крътника за консултант и обиколихме Техномаркет и Технополис. Нещо не бяхме домерили, та не го купихме, а се прибрахме и направихме стройна организация за 05.06, събота. Мъжа ми си беше взел отпуска от понеделника (07.06), за да ме кара по доктори.
Вечерта бях изключително гладна, но в същото време не ми се ядеше тежка храна – изядох близо 2 кг череши и си легнах към 10,30. Така или иначе ставах по 18 пъти нощем, към 2 през нощта ме заболя корема и аз станах да пишкам. И опааааа, изненада – тече запушалка. Не се уплаших, защото имах позната, която 2 седмици след изтичането на запушалката не беше родила, та викам си – скоро ще е, май няма да преносвам много, това е добре! И си легнах, ама нещо ме човъркаше отвътре и реших да събудя мъжа ми, който през сън ме препрати към 9-та глуха да заспивам и че е уморен и ако може да не го занимавам с глупости по никое време. И аз съм заспала... Към 4 се събудих отново пак от болки в корема, бяха като болките ми при менструация та реших, че е фалшива тревога. Нон стоп ми се ходеше до тоалетна, и ставах на всеки 15 минути. Към 6 сутринта вече усетих, според мен, нормална родилна дейност. И отново опит да събудя мъжа ми. Той се опита отново да ме отсвири с въпроса – айдеее, заспивай, но този път вече бях сигурна, че става нещо, та му казах – хубаво, ти заспивай, а аз ще се обадя на баща ми да ме закара до болницата, на което той се ококори и скочи. Пита ме “Ама сигурна ли си???” Беше видимо уплашен. И после добави “Ама ти нали щеше да преносваш?” В този момент контракциите ми ставаха все по-болезнени. И на всяка аз пребледнявах...
Мъжа ми стана, стопли ми вода и аз се изкъпах. Бяха ми казали, че на контракции през 10 минути за по 20 секунди се тръгва към болницата. Обадих се и на баща ми, че ще тръгваме с мъжа ми към болницата, вече беше станало към 7. Майка ми беше нощно дежурство и баща ми й се обади, тя помоли да я изчакаме поне до 7,30 -8. Милата, събудила колежката си, която трябва да я смени, че дъщеря и ражда и към 7,30 баща ми излетя с колата да я вземе. Докато се натуткаме, стана 8-8,15, а аз вече с контракции на 3 минути за по 30 секунди, почти отказвах да отида до болницата с предтекст, че е още рано.Към 8,30 вече бях в Окръжна, съблечена по нощница, междувременно се бях обадила на моята лекарка, която се обади на дежурния екип да ме прегледа и ме помоли да й се обадят след прегледа. Като се обадихме чух само това – 7,5-8 см разкритие, редовна родилна дейност, изпращам мъжа й да те докара. Нпаравиха ми клизма, аз сама се бях обезкосмила и започна едно тичане до едното място. Нямаше тоалетна хартия в тоалетната, та баща ми изтича и ми купи 1 стек кърпички. Майка ми влезе в тоалетната и ме държеше докато се почиствам със студена вода да не падна, че контракциите ми вече бяха доста силни.
Нямаше смисъл да ме слагат в предродилна, директно ме наместиха на апарата в родилна и започна меренето на тоновете. Пукнаха ми мехура.Акушерката ми уцели вената веднага и започна вливане на рингер с окситоцин и 2 кубика бусколизин. Развеселих екипа много, като ми зададоха въпорса – “Колко кг си?” и аз отоговорих “Ами преди да ми изтекат водите – бях 100”. Последва дружен смях и обяснението – ами те водите варират от 200 мл до 500 мл. През целия престой ме поднасяха с изказването.
Моята лекарка ме пита искам ли упойка и аз вече тотално ошашкана й викам – ами не знам... и тя се обади да пита за дежурния анестезиолог. Като чу кой е ми каза – не, не искаш епидурална. А и не се притеснявай, скоро ще родиш. То по-старшното мина вече.
В един момент ме оставиха сама и ми казаха да си викам, да правя каквото аз намеря за добре, но само да внимавам да не падна от родилната маса, че няма да ме връзват за да не се шашкам допълнително и да си мисля глупости. Малко след това – може би 15 минути дойде акушерката, на която поисках малко водичка. Тя съвсем човешки ми обясни, че ми съхне устата от окситоцина в системата, че е нормално, да не се притеснявам и че ще ми донесе марличка да си мокря езика, защото ако ми даде вода стесняваме и без това тесния път на бебчо, който по нейно мнение е големичък и е хубаво да му оставим по-широчко. Докато оправяше втората банка аз изучавах шкафовете, какво има вътре и питах на мен от всичко ли ще ми слагат. Тя ми отговаряше мило, в един момен ме видя, че почвам да се напъвам почти без да искам. Аз й казах, че не чувствам болка, но имам чувстово че ще се изпусна по-голяма нужда. Прегледа ме, изключително внимателно и ми каза, че няма да се изпусна, ами да си сдрържам напъните, че имам още 1 см разкритие да чакам и обикновено то става до 15 мин-30 мин. И ме оставиха пак сама. В един момент влезе акушерката, прегледа ме и извика – аз шийка не напипвам. Целия дежурен екип + моята лекарка дойдоха да проверят и дружно се съгласиха. Започнаха да ми обясняват как да напъвам, обаче аз бях вече ни жива, ни умряла, много ми беше паднало кръвното и не можех. Опитахме пак, нищо. Оставиха ме отново за малко сама. Аз едвам сдържах напъните вече. Само с контракциите, без мое участие главичката вече беше тръгнала да излиза самичка.
В един момент ми казаха, че ако не напъвам ще си задуша бебето. Това доста ме стресна, започнах да правя всичко по силите си, но не и не. Накрая ме свалиха от родилната маса, за учудване на всички аз скокнах като младо яре и продължих да напъвам в клекнало положение. В един момент акушерката викна – хей, качвайте я, че ще роди на пода. Качиха ме, скочиха ми 3-ма души върху корема, направиха ми епизиотомия и едната лекарка ми вика – гледай часовника, за да запомниш точния час като почнете да правите хороскопи. А другата й отговори – гледай, че е ни жива ни умряла, милата аз ще извикам и тя ще запомни. И така... в 11,05 вече се беше родила София, 51 см, 3,750 кг.
Бебката изплака, ама не искаше да реве, та е наложи лекичко да я тупнат да ревне малко. Плацентата се беше отлепила и изпадна цялата веднага. Зашиха епизиотомията, за учудване на всички, вътрешни разкъсвания нямах. Казаха ми какви лекарства да си купя, за да си третирам раната за по-бързо зарастване, но кой да ти помни, имах си едно малко Софийче и бях станала мама. И моята лекарка беше отчела тоз момент, та говори с момичето, с което бях в стаята да ми даде за довечера. И ми подадоха телефона и почна едно звънене... Няма да забравя мъжа ми, който почти се разплака.
Моята лекарка помоли неонатоложката да покаже следобяд бебчо на майка ми и мъжа ми, а и свекър ми и свекърва ми дойдоха с огормен букет цветя...
Искам накрая да изкажа безграничната си благодарност на моята лекарка Д-р Жекова, на дежурните лекарки Д-р Илиева и Д-р Братоева, на акушер Николчева и неонатолога д-р Благоева за изключително човешкото им отношение, компетентините намеси когато беше необходимо и безкрайния им професионализъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите