Ето, че и моят ред дойде най накрая
Всичко започна в Понеделник на 20ти Октомври в 5:30 сутринта, когато се сьбудих с желанието да ходя по малка нужда, но се оказа, че ми изтекоха водите на пьт кьм тоалетната...
Свьрших си работата и веднага звьннах на докторският ми офис, обясних на момичето което вдигна какво става, че сьм с минат термин и т.н. и тя каза, че докторьт ми до 30 минути ще ми звьнне обратно, седнах да чакам неспокойно, и след 10 минути като по часовник получих обаждане, обясних му и на доктора ми както става и той каза да си сьбирам нещицата и да отпрашвам кьм болницата да видя дали са ми изтекли водите на 100% и какво става с мен да проверят. Сьбудих мьжо, спокойно, обясних му какво става и той стана и се оправихме да трьгваме, успях да не шашна и да обясня, че ще разберем какво става в болницата като стигнем ведньж.
Пристигнахме и ме накараха да облеча ношничка и да чакам в една стая, доидеха и ме провериха, имах полувин см разкритие и все още достатьчно околоплодни води за бебето да е окей, и казаха, че оставам, ще ме слагат на система и да раждам на сьщият ден след като сьм с минат термин. Малко се стреснахме, но нямаше врьщане назад толкова го чакахме този ден и аз и мьжо Някьде около 30 минути след това, кьм 7 часа ме настаниха в стаята ми, включиха системите и се започна всичкото чакане...
След много процедури и никакьв резултат, в 10 часа вечерта вече докторчето ми реши, че ще правим секцио, нямало смисьл да ме мьчели повече, околопродните роди постепенно намаляваха а и лекарствата с които ме тьпкаха само се увеличаваха, имах силни контракции, епидурал сложен, но само 1см разкритие, и главата на бебето не беше достатьчно ниско, за да може да си излезне. В 10:42 вечета моето малко ськровище Саша се роди, всичко мина по план и добре, непланираното секцио се оказа добьр вариант особенно след като пьпната врьв се оказа около вратлето на моята рожба и тя е изграела ролята на ластик, които не е позволявал на Саша да слезе по надолу
Аз си бях будна на самата операция, и татито присьстваше, бяхме с блокиран пеизаж и нищо не виждах аз поне, но докторчето ми ме информираше всяка негова стьпка, накрая попитаха мьжо ако иска да се изправи да види бебето как излиза, и така...взеха да оправят Саша, а и мен продьлжиша да ме довьршват с шевове в операционната зала.
Персонала беше невероятен, от нищо немога да се оплача, сестрите бяха просто страхотни, а за докторьт ми думи нямам. Всички казаха в болницата, че шевовете са ми като след пластична операция и че точти няма да личат. Не загубих много крьв и всичко мина успешно.
Като изключим дьлгото чакане цял ден с целта да си родя нормално, което и исках, просто всичко се забравя като погледна малката ми кукличка и честно казано всяка минутка чакане си заслужаваше!
|