Не разбирам защо така и скочихте на Деси. Ами тя просто сподели, че няма право да се разболява. Така съм и аз и вероятно много други майки. Това, че нямаш право не значи, че не ти се случва.Но когато има но кого да разчиташ, че ще те замести ставаш някак си по-малко мобилизиран да се бориш. Спомням си майка ми като беше дошла при няс за няколко месеца да ми помага. Ами аз тогава живнах, дори си позволих три дни да боледувам от грип. Да си полежа и да се поглезя.Пък и детето беше вече на 3 години. Ама питайте ме преди това можела ли съм. И с температура и в депресия, и с бъбречна криза и с кво ли не. Разберете, че прагът на поносимост понякога зависи и от житейската ситуация. Изобщо всяко заболяване е куп от фактори за всеки отделен индивид.
И нали тук всеки споделя как е при него. Защо ще се нахвърляме върху Деси, дето е имала късмета да я подмине депресията.